Преди повече от месец Азербайджан затвори единствения път, свързващ Арцах с Армения, Бердзорския (Лачинския) коридор. В Арцах 120 000 арменци са лишени от контакт с външния свят, 1100 граждани, 270 от които непълнолетни, нямат възможност да се върнат у дома. Коридорът е затворен и за автомобили на Спешна помощ. Болниците не получават необходимите медицински консумативи и лекарства, хранителните магазини са празни. В интервю за 168.am ръководителят на Арменската епархия на Румъния и България Негово Преосвещенство епископ Датев Агопян разсъждава върху създалата се криза. С болка отбеляза, че в този етап на огромни геополитически промени не можем да имаме полагащото ни се място с други държави и народи с такова държавно управление и власт, но изрази надежда, че чрез консолидация ще преодолеем и този тест.
– Ваше Светейшество, от 12 декември азербайджанците затвориха единствения път на живота, свързващ Арцах с Армения. Как оценявате тази ситуация?
– Категорично осъждаме подобни действия на азербайджанските власти, които създадоха сериозни проблеми на нашите сънародници от Арцах. Мислено се връщаме в 90-те години, когато връзката Арцах-Армения отново беше прекъсната, Арцах беше под обсада, но успяхме да намерим сили в себе си, да се обединим и да преодолеем привидно непреодолимата ситуация. За съжаление и днес се случва същото. Геноцидната политика на врага не се е променила, намерението за обезлюдяване на Арцах и извършване на етническо прочистване не е изчезнало. Следователно за тези, които говорят за мирно съжителство и ерата на мира, това може да е отрезвяващо. За бе очаквано, че един ден азербайджанската страна ще прибегне до тази стъпка, ще се опита да упражни психологически натиск върху арцахските арменци, използвайки всички възможни и невъзможни средства, включително затварянето на коридора Бердзор (Лачин) под прикритието на екологична акция . Нашите сънародници от Арцах са изправени пред сериозни хуманитарни проблеми.
– Днес заплахата от геноцид в Арцах е повече от реална, но обществото като че ли не разбира сериозността на ситуацията. защо?
– Ако говорим за арменската общност, голяма част от нашата общност е държана в плен в продължение на 4 години, подхранвайки я с фалшиви, измислени ценности и идеи, насаждайки безразличие и омраза. Очевидно е безразличието на част от нашите сънародници, липсата на осъзнаване на съдбата на момента, което е много тревожно, но, както споменах и казах много пъти, това е „постижение“ на некомпетентните власти на Армения. В това отношение всички ние имаме много работа, всеки съзнателен и патриотичен арменец, всеки на своето място и на своето място. А що се отнася до международната общност, определено и международната общност има неадекватно отношение.
Западът, който винаги тръбеше за основните принципи на правата на човека, говореше за цивилизация, свобода и други висши ценности, днес просто си затвори очите за новата геноцидна политика на азербайджанските власти, отдавайки по-голямо значение на петрола и газа. Поради несправедливото отношение и мълчанието на същия свят арменците от Арцах са откъснати от комуникация с Армения и външния свят, нашите сънародници в Армения и диаспората живеят болезнено и тревожни дни, защото една част от светата родина е под обсада.
Аз, като клирик на Арменската апостолическа света църква, живял и служейки в Европа почти 30 години, се чувствам измамен, защото вярвах в най-висшите ценности на западната цивилизация, хуманистичните речи, но затварянето на пътя на животът, Бердзорският коридор и непропорционалната реакция на света ме накараха да отрезвея и да разбера, че универсалните ценности на Запад са заменени от петролни и политически интереси.
– Има ли арменският народ имунитет да предотврати Геноцида днес?
– Определено имаме имунитет, благодарение на тези съзнателни и всеотдайни арменски синове, герои, родени от арменски майки, които продължават да се борят за спасението на Родината. Нашият имунитет, нашата сила е в нашето единство и нашата вяра, без които е трудно да си представим как сме се сблъсквали с толкова много набези и разрушения в продължение на векове, възродени дори след геноцида. Необходимо е да обединим всички наши арменци, които са способни, родолюбиви, водени от национален интерес и идеология и се ангажират с мисията за спасяване на Родината със системна и единна работа.
– В този труден период как оценявате усилията на властите за предотвратяване на подобни ситуации?
– Колкото и странно да звучи, властта не се притеснява от тази ситуация, още повече, че самата власт е първият виновник и отговорник за такава ситуация. Многократно сме заявявали, че поради неприемливата политика на тези власти имахме и ще продължим да имаме човешки и териториални загуби, правото на арцахските арменци да живеят мирно ще бъде постоянно застрашавано, изправени сме и ще продължим да се сблъскваме със сериозна сигурност и стратегически проблеми.
В този най-важен етап от установяването на новия световен ред ние не можем да заемем полагащото ни се почетно място до други държави и народи с такова държавно управление и власт. Но благодарение на Господ има и много личности, организации, специалисти, експерти и накрая родолюбци, благодарение на чиито действия запазваме оптимизма си и сме сигурни, че със силата, единството и помощта на Всевишния ще успеем преодолеем и това изпитание, ще преодолеем и тази черна страница от историята и ще изградим ново и светло бъдеще, мощна Армения, мощен и арменски Арцах.
– Какви инициативи предприемат епархиите на Арменската църква в тази кризисна ситуация?
– Арменската църква, чрез своите епархии по целия свят, непрекъснато извършва неоценима работа, не само в тежки моменти, но непрекъснато. В такива ситуации се изпращат писма от епархийни ръководители, техните заместници или патриаршески делегати до ръководителите на църкви, екуменически и междуцърковни структури, различни международни организации и структури, организират се протестни и разяснителни акции в страните, където има присъствие на арменски депутати в парламента, като например в Румъния, се прави политическо изявление от трибуната на самия парламент, което привлича вниманието на международната общност. Диаспората е будна, диаспората не е откъсната от реалността и продължава да живее с тревогите на Родината и да се бори, колкото и да се опитват да вбият клин в отношенията Армения-диаспора.
Разговаря: Зарухи ДИЛАНЯН