Две години след 44-дневната война евакуираните от музея на килимите в Шуши килими, бродерии и гоблени не намериха постоянен дом в Армения. Около петдесет от тези експонати в момента са изложени в геоложкия музей „Лори-Памбак“ във Ванадзор, но временно. В разговор с NEWS.am Вардан Асцатрян, основателят на музея на килимите в Шуши, каза, че килимите са в музея от ноември. Имат договорка с ръководството на музея те да останат там една година, но Асцатрян възнамерява да ги премести предсрочно, засега не е ясно къде.
„Има проблеми с условията в геоложкия музей „Лори-Памбак“, затова искам да го преместя. Тъй като въпросът не е решен повече от две години, кръстих експозицията „пътуващият музей“. Трябва да обикалям различни градове, докато намеря постоянно място“, казва Асцатрян.
По време на 44-дневната война килимите, бродериите и гоблените, евакуирани от музея на килимите в Шуши и транспортирани в Армения, първоначално бяха дадени на Историческия музей на Армения. През февруари експонатите бяха прехвърлени в Националния музей на архитектурата „Таманян“. Планирано бе килимите да се съхраняват там 6 месеца, но поради липса на подходящо място за съхранение те остават в Националния музей на архитектурата. От 30 януари 2022 г. те бяха извадени от изложбата и се съхраняват в този музей. През февруари, след обсъждане с Министерството на културата беше решено тези килими да бъдат изложени в Историческия музей на Армения, където обаче ремонтните дейности трябваше да приключат през лятото, след което само килимите да бъдат преместени към този музей.
Въпреки това наследството, евакуирано от Шуши по време на войната, никога не е било прехвърлено в Историческия музей. „Оказа се, че е имало предложение от Министерството на културата да ги прехвърлят в Историческия музей, но аз отхвърлих тази идея. Администрацията на Историческия музей направи излезе със съобщения, че не трябва да нося там килимите, евакуирани от музея в Шуши. Директорът каза, че не може да има два музея под един покрив. Обясних, че неговият началник е направил това предложение, но получих отговор, че дори няма писмена заповед за това, следователно той няма задължение да приеме нашите килими в музея. Оказва се, че министерството ми е направило такова предложение, за да прикрие медийния шум, уж решава проблема, но аз не съм съгласен.
Алфред Кочарян, заместник-министърът на културата залъгваше, че със сигурност ще решим въпроса и накрая ме посъветва да намеря инвеститор и да работя с него. Между другото въпросът дори беше обсъждан в комисията на НС, увериха ме, обещаха ми, че въпросът ще се реши, но след това начинът, по който зам.-министърът говори, се промени. Всъщност те ме подвеждаха, за да затворя темата и да не говоря за това в медиите. Позволиха си низки прояви. Те не разбират срещу какво се борят, смятат, че се борят срещу мен, но се борят срещу културното наследство на арменския народ“, казва Вардан Асцатрян.
Що се отнася до пренасяне на килимите и другите неща в Арцах, Асцатрян смята, че това не е реалистично. По едно време, според основателя на музея на килимите в Шуши, за да заглуши тази тема, Министерството на културата на Арцах обяви, че правят всичко, за да разрешат проблема и да преместят килимите в Арцах, но това е популизъм. „Това беше опит да се хвърли прах в очите на обществото. Не е възможно килимите да бъдат занесени в Арцах, докато няма споразумение. Днес нямам очаквания от правителството на Арцах, особено в условията на блокада“, казва Вардан Асцатрян.
Надеждата на основателя на Музея на килимите в Шуши продължава да бъде Министерството на културата на Армения, което според него трябва да осигури постоянен подслон за наследството, спасено по време на войната. „Министерството е мениджър на културната политика на арменския народ и този музей е наследството на нашия народ. Министерството дори не трябваше да ни оставя да стигнем до това състояние, трябваше да направят всичко, за да работи музеят, това беше единственият музей, в който всички образци са с атрибуция, знае се от кое село са. В света няма музей на килимите, където да са приписани повече от 90 процента от образците. Купих килимите на този музей от селата, където са създадени, те са добра платформа за научни изследвания. И досега не разбирам всичко, което се случва, защо съответните органи не се опитват да осигурят тези килими с постоянно място. Просто е жалко“, казва основателят на музея на килимите в Шуши.