Днес, 22 февруари, Артавазд Пелешян, признат режисьор на игрални, документални и телевизионни филми, празнува своя 85-и рожден ден. Много филмови училища по света преподават Пелешян. Книги за творчеството на Пелешян са публикувани в Италия, Австрия, Германия, Чехия, САЩ, Мексико, Бразилия, Колумбия, Южна Корея, Австралия, Япония и Китай.Издадена е книгата „Артавазд Пелешян. Симфония на мира“. За него са създадени филми от кинематографисти от Холандия, Италия, Франция и Русия. „Моят идол в киното е Артавазд Пелешян, арменски документалист, гений. Ако аз произвеждам искри, значи той е огнени кълба… Моят единствен учител е арменският гений Артавазд Пелешян“, каза за Пелешян Годфри Реджо, американски режисьор и създател на експериментални документални филми.
Пелешян е роден на 22 февруари 1938 г. в Ленинакан (сега Гюмри). През 1963-1968 г. учи в режисьорския отдел на Всесъюзния държавен институт по кинематография в студиото на Л. М. Кристи. Студентските му работи печелят международни награди – „Земята на хората” през 1966 г., „Началото” през 1967 г. През 1975 г. Пелешян създава най-известния си филм „Четирите сезона“, в който за първи път не използва архивни филмови материали благодарение на блестящата работа на оператора Михаил Вартанов.
Във филмите на А. Пелешян игралните филми се съчетават с документални кадри. Режисьорът е една от ключовите фигури в съветското документално кино, превръщайки ограниченията на документалното кино в поетичен ритъм. Създател на уникална теория и практика на филмовия монтаж – „дистанционен монтаж или теория на разстоянието“ (1974), която се преподава в много филмови училища по света. Неговите теоретични трудове върху киното са събрани в книгата „Моето кино“, която се превръща в нова стъпка в развитието на кинотеорията и практиката на монтажа.
Съветският, руски режисьор и сценарист, народен артист на Руската федерация Александър Сокуров каза за Пелешян: „Когато за първи път видях негов филм, почувствах гордост от режисурата, като цяло, за тази професия. Виждал съм колко е педантичен в работата си. Рядко го правим, нали? В същото време ми се стори, че възрастта на такова кино е кратка. Искам да му пожелая да намери сили в себе си да използва всяка възможност за творчество.“
Артавазд Пелешян е преподавал режисура в много университети и филмови училища. През 2015 г. в Музея на братята Люмиер в Лион беше открита почетна плоча в негова чест.