“ Hraparak.am “ пише: „Тъжното е, че днес ние оставихме нашата скръб, нашия траур настрана или заедно с това се опитваме да решим и други въпроси, които не са наша компетентност, не е наш въпрос за решаване“, казва Ани Меликсетян, дъщерята на Хайрабед Меликсетян, който беше убит от азербайджанския диверсант Хюсеин Ахундов на 12 април .
„Още от първия ден това беше описано от властите като национален проблем и те казаха „Оставете го на нас“. Но резултатът беше, че нищо не беше направено и те продължават да не правят нищо. На 6 април двама азербайджански военнослужещи пресякоха границата на РА, на 9 април единият беше открит в Сисиан, а другият не беше намерен, а на 9-12 април всъщност нищо не беше направено за намирането му. Трагедията на моето семейство се случи в резултат на бездействието и парализата на съществуващото правителство, държавни системи, защото от 9 април този турски убиец, просто вървейки, без никакви препятствия, стигна до Капан, Шгаршик от Сисиан през планини и долини и извърши това престъпление. Не срещна никакви пречки. С други думи, той е извършил това престъпление и е продължил да яде. След убийството той се опитал да запали собствената ни кола,, каза дъщерята на убития. Убиецът се свързал с членове на семейството си, със службите за сигурност на Азербайджан по телефона на баща си, разпространил съобщение на страницата си и продължил пътя си, вървейки по междудържавния път. И ако случайните минувачи не го бяха открили, щеше да пресече река Аджанан, от другата страна на която са позициите им.
„Ще излезе, че е дошъл на разходка, убил е човек и се е върнал, докато е вървял. Това говори за нещо, че съответните звена на държавната система не са работили, докато органите, представляващи държавната власт в Сюник, твърдят и разпространяват слухове, че са заловили и са направили всичко възможно, за да открият убиеца, а последният е открит случайно от млади мъже.. Ани Меликсетян се обърна с отворено писмо до губернатора на Сюник и защитника на човешките права, тъй като губернаторът на Сюник се смята и за ръководител на политическата защита на Сюник. Тя искаше да разбере какви действия са предприели, за да открият азербайджанския убиец. В отговор получиха препратки към статии и наблюдение, че извършените действия съдържат държавна тайна, не могат да кажат нищо. Ани заключи, че нищо не е направено, ако беше направено нещо, щеше да се посочи конкретно действие.
„Искам само да се надявам, че сегашното правителство, осъзнавайки, че има лъвския пай в трагедията на семейството ми, ще има поне този морал и ще даде заслужено наказание на този турчин. На 20-то число на месеца беше съдебното заседание, по време на което прокурорът постоянно подчертаваше в речта си, че убиецът е лице с особена опасност, но за наше учудване той поиска от съда 20 години затвор за лице с особена опасност. Разбрахме, че това е държавна поръчка. Съдията също прие молбата и убиецът беше осъден на 20 години“, каза Меликсетян. Междувременно диверсантът трябваше да бъде наказан така, че да играе превантивна роля и да изпрати послание към вражеската държава и международната общност, че никой повече няма да се опита да премине границата и да убие наш гражданин. Точно обратното, това беше съобщение, че сме отворени, елате, ще гарантираме вашата безопасност много добре, 20 години е въпрос дали ще лежи или не, след това ще го разменим за военнопленник, ще си отиде, ще получи титлата герой в страната си.“
Тя прочете, че в пресата се разпространява предположение, че е възможно азербайджанският убиец да бъде заменен с военнопленник, и настоява азербайджанският убиец диверсант да бъде отделен от военнопленника, а не да му се дава статут на военнопленник.
„В Азербайджан нямаме човек с такъв статут, че да е законно да го обменим или екстрадираме. И като се има предвид публичното изказване на министър-председателя, което той обяви от Народното събрание, че екстрадиране или размяна ще има само ако има законово основание, а в случая няма правно основание“, каза Ани Меликсетян .
Като дъщеря тя не може да живее спокойно, знаейки, че убиецът на баща й живее като герой в съседната държава. „Настоявам за доживотен затвор и ако държавата установи, че по някаква причина не може да го осъди на доживотен затвор, поне дайте гаранции, че той ще излежи присъдата 20 години в Армения“, каза Ани Меликсетян. „Днес Азербайджан предприема стъпки за своите дезертьори, които са напуснали военната си част, за да придобият гражданство на РА… той се бори и за този дезертьор. А какво прави или е направило моето правителство за своя гражданин?“, казва Ани Меликсетян .
Семейството е подало сигнал в прокуратурата на 9-12 април за бездействието на държавните органи, полицията и отговорните органи и се надява да бъде образувано наказателно производство и виновните да бъдат открити.