Днес е рожден ден на първата арменска скулпторка Айцемник Урарту (Тер-Хачатрян, 1899-1974 г.) Преди да стане признат майстор, Айцемник Урарту преминава през доста труден творчески път. В миналото малцина насърчаваха жените да се стремят към висше образование, но нейният баща възпитател подкрепи интереса на дъщеря й към изобразителното изкуство.
Айцемник е родена в Карс, учи в Тифлис, след това в Ставропол. През 1921-1926 г учи в Бакинското държавно висше художествено училище в ателието на известния съветски скулптор Степан Ерзя. След като завършва училище, Айцемник участва в изложбата на Обществото на руските скулптори в Москва чрез посредничеството на своя учител, представяйки две творби: „Почивка“ и „Убежище“. С тези творби скулпторката се появява за първи път под псевдонима Урарту, което привлича общественото внимание.
През 1926 г. Айцемник се премества в Ереван, където започва творческият й възход. Тя беше майстор от широк диапазон, вълнуваше се както от героични фигури, така и от представители на съвременното изкуство и наука. Голям брой нейни творби изобразяват „социалистическата действителност“, някои исторически теми.
„Портрети, композиции, висока скулптура – във всички жанрове Айцемник Урарту се стреми към съвършенство на формите, разнообразие от изразни средства. Стилистичната оригиналност на нейното изкуство се проявява напълно в скулптурите на героите на Туманян: Ануш, Алмаст, Давит Сасунски.
Урарту бе умел майстор и на монументални статуи. Блестящ пример за това е статуята на Мовсес Хоренаци пред Матенадаран. Заслужават внимание портретите й на творчески личности. Един от най-добрите е образът на цигуларя Авет Габриелян (1943), съхраняван в Националната галерия на Армения. Тук авторката успява да постигне не само пластично обобщение с остротата на скулптурния обемен трансфер, което придава особена енергия на образа, но и модерно впечатление.
Дългогодишната дейност на Айцемник Урарту като художник и педагог е неразделна част от арменската скулптура“, отбелязват от Националната галерия на Армения.
