ЕРЕВАН, 22 ноември. Новини-Армения . По време на 42-ата сесия на Генералната асамблея на ЮНЕСКО, проведена на 7-22 ноември в Париж, беше решено 100-годишнината от рождението на Шарл Азнавур и Сергей Параджанов да бъде включена в Календара на ЮНЕСКО за годишнини на известни личности и важни събития за 2024 г. -2025 г., съобщава пресслужбата на Министерството на външните работи на Армения.
Тези заявления бяха подадени от Армения заедно със страни партньори, като получиха значителна подкрепа от редица държави-членки и група държави. По-конкретно, кандидатурата за 100-годишнината на известния френски певец, композитор и актьор от арменски произход Шарл Азнавур беше подадена съвместно от Армения и Франция с подкрепата на Андора, Италия, Люксембург, Монако, Португалия, Сенегал и група французи -говорещи посланици на ЮНЕСКО, наброяващи повече от 80 членове. Кандидатурата за 100-годишнината на режисьора Сергей Параджанов беше подадена съвместно от Армения, Грузия и Украйна с подкрепата на Кипър, Франция, Италия, Ливан и Полша.
От 1998 г. до наши дни 25 годишнини, представени от Република Армения, са включени в календара на ЮНЕСКО за годишнини на известни хора и важни събития. За предходния двугодишен период подадените кандидатури от РА за 850-годишнината от смъртта на Нерсес Шнорали (арменски поет и общественик, католикос на Арменската апостолическа църква – бел.ред.) и 100-годишнината от Националния киноцентър на Р. Армения бяха одобрени.
Великият шансоние
Шарл Азнавур (Вахинак Азнавурян) е роден на 22 май 1924 г. Бъдещият велик шансоние започва да пее на 9-годишна възраст. Изпълнява в дует с композитора Пиер Рош. През 1946 г. и двамата участват в турнето на Едит Пиаф във Франция и САЩ. От този момент нататък започва професионалната кариера на певеца.
Азнавур е написал около 1000 песни и е играл в 60 филма. Песни на Азнавур са изпълнявани от Рей Чарлз, Боб Дилън, Лайза Минели, Хулио Иглесиас, Мирей Матийо. 180 милиона копия от записи на Азнавур са продадени по целия свят. Според съвместна анкета на списание TIME и CNN Азнавур е признат за най-добрия поп изпълнител на 20 век.
Шарл Азнавур започва своята благотворителна дейност в Армения през 1988 г. след разрушителното земетресение. През следващите 30 години той участва в множество благотворителни програми. През 2016 г. Шарл Азнавур и неговият син решават да дадат нов тласък на благотворителната му дейност, в резултат на което е основана Фондация Азнавур. Маестрото почина на 1 октомври 2018 г. в дома си в южната част на Франция.
Блестящ режисьор
Основателят на „другото кино” Сергей Параджанов е роден на 9 януари 1924 г. в Тбилиси в семейството на арменския търговец на антики Йосиф (Овсеп) Параджанов и Сиран Бежанова. През 1952 г. завършва режисьорския факултет на ВГИК.
Световната слава дойде за режисьора след създаването на филма „Сенките на забравените предци“ по разказа на Михаил Коцюбински. Филмът печели редица награди, както в Съветския съюз, така и в чужбина. Друга блестяща, новаторска лента на Параджанов е „Цветът на наровете“, която пресъздава в ярки миниатюри живота на видния арменски поет, музикант и ашуг (народен певец) от 18 век Саят-Нова.
След „Цветът на нара“ Параджанов е лишен от възможността да прави сериозни филми в продължение на 15 години. През 1974 г. е арестуван, прекарва три години в затвора и е освободен, включително благодарение на писмен призив от най-известните световни кинотворци – Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Федерико Фелини, Лукино Висконти, Роберто Роселини, Микеланджело Антониони, Андрей Тарковски, Михаил Вартанов и Луис Арагон, изпратени до генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.
Последният завършен филм на Параджанов е „Ашик-Кериб“, заснет през 1988 г., филмите „Intermezzo“ (по М. Коцюбински), „Киевски фрески“, „Икар“, „Изповед“ не са пуснати. Великият режисьор умира в Ереван на 21 юли 1991 г.
Славата на Параджанов се оказа наистина безсмъртна – през 2010 г. в Холивуд беше основан Институтът на името на Сергей Параджанов и сценариста и режисьор Михаил Вартанов, за да изучава тяхното творчество, а международният филмов фестивал в Ереван „Златна кайсия“ учреди наградата за принос към световно кино “Талер на Параджанов” (под формата на монети, които той прави в затвора). Режисьорът се оказа и изключителен художник – колажи, рисунки и кукли, създадени от ръцете му, могат да се видят в Музея на Параджанов, основан в Ереван през 1988 г.