Беларус направи още едно гръмко изявление за ситуацията в Южен Кавказ, опитвайки се да осигури на Никола Пашинян „алиби“ във връзка със загубата на Нагорни Карабах и обвини бившите власти на Армения за сполетялата арменския народ трагедия. Това написа в своя статия в 168.am заместник-председателят на Републиканската партия на Армения Армен Ашотян, който е в затвора, засягайки последното изявление на президента на Беларус Александър Лукашенко.
В статията се отбелязва по-специално:
„В изказването и поведението на Александър Григориевич има много странни неща. Ролята на обикновен пропагандист на Пашинян, който гъмжи в проправителственото медийно пространство на Армения, трудно се вписва в статута на президент на страната му. Тогава защо президентът Лукашенко реши да падне до ниво, несъвместимо с толкова високата му позиция?
Смея да твърдя, че отговорът е доста прост. Потъпкването и игнорирането на фактите и реалността, опитът за флирт с малкото, но разпалено его на Пашинян се свързват с желанието да върне блудния син от атлантическите простори в родния евразийски дом.
Фактът, че Никол Пашинян си играе на геополитически мачове, е опасна реалност. Но колко оправдани са формата и съдържанието на усилията на г-н Лукашенко да върне Никол за сметка на Серж? Това не е първият опит на евразийските кръгове да играят тази игра, която е съмнителна от всички гледни точки. Подобни схеми бяха изпробвани през последните години без резултат. Колко дълго можете да стъпите на едно и също гребло и да флиртувате с Пашинян по начин, който нанася щети на репутацията на самия беларуски президент?
Първо, Батюшка, не е прието да говориш лошо за колега, дори и бивш, в негово отсъствие.
Второ, в скандалния разговор за 5 милиарда със Сергей Азатович, споменат от Александър Григориевич, последният изказа такива аргументи за недопустимостта на „покупко-продажбата“ в карабахския въпрос, че дори красноречието на беларуския му колега не му помогна.
Трето, спомням си, че на една от своите пресконференции г-н Лукашенко директно обвини Пашинян, че „си е заврял езика на едно място“. Сега опитът да се помогне на арменския премиер да върне езика си в физиологично положение създава впечатление за непоследователност и опортюнизъм.
Спомням си как по време на пътуването си до Беларус не можах да сдържа сълзите си пред мемориала в Хатин, колко се гордеех със сакото на Баграмян в Минския музей на Великата отечествена война, какви лични усилия положих, за да осигуря приемането на Беларус в Болонския процес по време на срещата на върха на министрите в Ереван през 2015 г.
Твърде много обичам Беларус, за да предложа дори теоретично на президента Лукашенко подобна схема за продажба на Родината, например на Западна Беларус – Полша. Няма съмнение, че поляците биха платили страхотна цена за Гомел. Но и вие като нас не сте търгували и не търгувате с Родината, уважаеми г-н Президент.“