Тези дни във Ватикана започна важен процес относно реалния път към беатификацията на отец Кюрех Зохрабян, арменски член на Конгрегацията на капуцините. Това пише вестник „Аревелк“, позовавайки се на арменската служба на „Радио Ватикана“.
В сряда, 24 януари 2024 г., по време на изслушването на кардинал Марчело Семераро, суперинтендант на Департамента на светиите, Негово Светейшество папа Франциск одобри указите за канонизацията на редица светци, включително Божия Служител, членът на Конгрегацията на по-младите капуцини, отец Кюрех Зохрабян.
Кюрех Хованес Зохрабян е роден на 25 юни 1881 г. в Ерзерум, в семейство с осем деца. Баща му беше пекар, а майка му, Сара Хованесян – необикновена жена. В Цариград Кюрех постъпва в Ордена на капуцините и завършва обучението си по философия и теология в Пучча, където също е ръкоположен за свещеник на 12 май 1904 г. Веднага е изпратен в мисията в родното си място Ерзурум, където се посвещава на служение до 1914 г., като построява църква, сиропиталище и училище там.
По време на Първата световна война той е призован от своите началници в Константинопол и това преместване го спасява от заплахата от унищожение, сполетяла нацията му. В годините 1916-1920 г. той се опитва по всякакъв начин да помогне на преследваните и потиснати гърци от Понт и Анадола. Четиригодишната му мисия го отвежда в турските концентрационни лагери, където има и много италиански затворници. Поради тази причина той е арестуван от турската тайна полиция и така приключва работата си в полза на преследваните си братя.
Съдът в Трабзон го осъжда на смърт чрез обесване… На 11 и 12 март 1923 г.е подложен на страшните турски мъчения – изтърпява пет пъти по шестдесет удара с тояга по стъпалата на краката. В последствие смъртното м, наказание се заменя с вечно изгнание.
След това отец Кюрех заминава за Рим, за да се срещне със своите сановници и да поеме нова позиция от тях, но когато пристига в Корфу, за да види многото прокудени арменци, той моли своите сановници да остане там и да служи на събратята си. И той го прави без финансова подкрепа, но с безгранична вяра единствено в Божието провидение и благодарение на гениалните си умения.
Остава в Гърция от 1923 до 1938 г., а през 1925 г. става глава на арменските католици в Гърция. Той обаче отхвърля епископския сан.
Въпреки че дейността му е ползотворна и полезна за преследваните гърци в Турция, гръцкото правителство не гледа с добро око на него и той е принуден да напусне Гърция през 1935 г. и се завръща там едва на 26 октомври 1936 г. На 21 ноември 1938 г. е назначен от Крикор Бедрос Ахаджанян, за патриаршески викарий на Сирия.
Получава епископски сан в Бейрут на 27 октомври 1940 г. През тези години епископ Кюрех Зохрабян е много активен, създава училища, грижи се за нуждите на младото поколение и проявява любов към всички.
На осемдесет години той е призован в Рим, където продължава службата си на Църквата и своите братя. През 1965 г. в град Палермо пише мемоарите си, в които ще се разкрие голямата си любов към преследваните деца на нацията му, на които е посветил почти целия си живот.
Отец Кюрех умира на 20 септември 1972 г. Сега тялото му почива в църквата на капуцините на остров Сицилия, Италия.
На 22 март 1983 г., по искане на архиепископа на Палермо, Събранието на светиите по това време дава разрешение за започване на процеса на беатификация на това скъпоценно дете на арменския народ.