Днес е един от големите празници на арменската църква – Честването на основаването на катедралната църква на Св. Ечмиадзин с видението на Крикор Лусаворич.
Според легендата, след като напуснал затвора в Хор Вирап, Сурп Крикор Лусаворич получава видение, в което Христос /Миадзин, на арм. – Единородният/, окъпан в чудна светлина, слиза от небето и удря със златна върба подземния кладенец на Сандарамет, показвайки мястото, където е трябвало да бъде построен арменският храм на светата вяра. Оттук идва и името „Ечмиадзин“.
Сурп Крикор Лусаворич разказва своето видение на арменския цар Трдат. Под егидата на царя се изгражда катедралната църква, посветена на Богородица от Св. Ечмиадзин. На мястото на слизането на Христос се изгражда и св. Трапеза на слизането. Цар Трдат и царица Ашхен също са участвали в изграждането на Ечмиадзин заедно с народа. Според „Ритуалния речник“ на патриарх Малахия Орманян „катедрална“ означава основната църква на католикосата и това име е дадено специално на катедралата в Ечмиадзин.
Но в друг смисъл всички църкви с купол се наричат катедрални, а в теологията това име представлява универсалността на църквата. Всички тези три значения съответстват на катедралата на Ечмиадзин, защото това е катедрала, куполна и обща за всички вярващи. Празникът на Свети Ечмиадзин се чества 64 дни след Великден или на втората неделя след Петдесетница. В деня на празника се отслужва Света литургия, а по време на литургиите се пее известният химн „Еч Миадзин и Хоре“, написан от Католикос Сахак Дзорапореци от VIII век, заедно с други песнопения. В него става дума за видението на Крикор Лусаворич и изграждането на храма.