Международна група учени откри останките на две бебета, погребани под базалтов паметник Вишабакар, в региона на Лъчашен в Армения. Тази находка е забележителна не само с необичайния контекст на погребението, но и с изключителното запазване на останките и генетичната информация от това погребение.
Вишабакарите са праисторически базалтови стели, украсени с фигури на животни, открити главно в Арменските планини и околните райони. Тези структури отдавна са очаровали археолозите със своята мистериозна иконография и сложна история на употреба и повторна употреба, според The Journal of Archaeological Science.
Документирани са около 150 вишабакари /драконови камъка/, от които повече от деветдесет са открити в Република Армения, а останалите в съседни региони. Височината на тези монолити варира от 150 до 550 см, съобщава Planet Today. Археолозите са открили три вида драконови камъни.
Изследването е проведено от международен интердисциплинарен екип от изследователи от различни институции, включително Националната академия на науките на Армения, Университета на Копенхаген, Института Макс Планк за еволюционна антропология и други водещи университети и изследователски центрове.
Тези камъни са украсени с резби на животни, като рибешки глави или змии, за които се смята, че представляват драконите от арменския фолклор, водните дракони. Повечето от тези монолити са разположени в близост до планински извори или канали, което показва възможността за ритуална връзка с водата.
Откритието в Лъчашен отваря нова перспектива. Висок три метра и половина камък, изобразяващ принесен в жертва бик, е намерен в гробище от 16 век пр.н.е.
Лъчашен е един от най-значимите археологически обекти в Армения, известен с богатството си от артефакти от бронзовата епоха. Разкопките са открили голямо разнообразие от предмети, от керамика и метални инструменти до сложни гробни структури. Това е първият път, когато погребение е пряко свързано с драконов камък, необичайна характеристика в контекста на погребението в региона. Асоциацията на този паметник с детски погребения предполага възможен ритуал или символично значение, което все още не е напълно разбрано.
„В Армения от късната бронзова епоха като цяло и Лъчашен в частност детските погребения са рядкост, а погребението на две бебета, комбинирано с монументален паметник, е уникално. В Южен Кавказ камъните понякога маркират гробове. Нито един от 454 гроба от бронзовата епоха, разкопани в Лъчашен, обаче не е маркиран. Само този гроб беше маркиран с драконов камък“, казват авторите на изследването.
Древен ДНК анализ на добре запазените останки на двете бебета на възраст от 0 до 2 месеца показа, че те са роднини от втора степен с идентични митохондриални последователности, което предполага близка семейна връзка. В допълнение, профилите на генетичното потекло на тези индивиди показват прилики с други популации от бронзовата епоха в региона, предоставяйки ценна информация за генетичния състав на древните кавказки общности.
Това откритие има няколко извода. Първо, връзката между драконовите камъни и погребенията предполага, че тези паметници може да са имали погребална или ритуална роля, а не просто украса или възпоменание.
Наличието на детски останки под такъв значителен монолит също повдига въпроси относно погребалните обичаи и вярвания, свързани със смъртта и задгробния живот в арменското общество от бронзовата епоха.
Както заключават изследователите, погребението във всеки случай е изключително както от гледна точка на генетиката, така и от археологическа гледна точка.