През 8 век пр. н. е. Аргищи I, владетелят на държавата Урарту, основал град в Араратската долина и му дал името си. По-малко от 200 години по-късно Аргищихинили е разрушен от врагове. Но съвременният метод на 3D реконструкция дава възможност да се види как са изглеждали отбранителните укрепления на древния град, пише Naked Science.
Аргищи I е цар на Урарту през 786-764 г. пр.н.е. При него държавата достигна върха на своето развитие. По-рано неговият баща, цар Менуа, преряза благодарение на своята агресивна политика търговския път, по който се доставяха желязо и коне от Мала Азия до Асирия.
Беше трудно да се водят войни без такива доставки и това промени баланса на силите в Западна Азия: Асирия губеше предишната си мощ, отстъпвайки лидерството на Урарту. Ясно е, че това не устройва асирийците, така че техните набези до земите на Урарту стават редовни. Аргищи I успешно отблъсква всичките им опити да си възвърнат контрола над земите, завладени от Менуа.
Царят на Урарту не предявява претенции към земите на самата Асирия. Но по време на управлението си той успя да завладее държавата Мана и да разшири границите на държавата си в Закавказието. През 782 г. пр. н. е. той основава укрепения град Еребуни (в покрайнините на съвременен Ереван, Армения) и го превръща в крепост за завладяването на долината Арарат.
Когато експанзията беше до голяма степен успешна и плодородните земи на Араратската долина бяха под контрола на Урарту, царят основа Аргищихинили (на 15 километра от съвременния Армавир, Армения) през 776 г. пр.н.е. Според учените това вече не е било военна крепост като Еребуни. Най-вероятно градът става административен и икономически център на долината Арарат.
Но Аргищихинили просъществува по-малко от 200 години. Около 600 г. пр. н. е. той е бил разрушен или от скитите, или от мидийците – и едните, и другите са имали свои претенции към Урарту. Археолозите започнаха разкопките на древния град преди почти 100 години. Установяват, че по-рано, през енеолита, там също е имало доста голямо селище.
Аргищихинили е бил разположен на правоъгълна площ пет на два километра. На запад и изток (късите страни на правоъгълника) се издигаха две военни крепости, направени основно от базалт.
Между крепостите са били основните градски сгради (въпреки че някои са били разположени на близки хълмове), а от север и юг са минавали напоителни канали. Според археолозите такъв мащабен строеж е изисквал допълнителни работници. Най-вероятно това са били ръцете на военнопленници.
От разкопките може да се съди за общото местоположение на разрушения град. Но как изглеждаше той по време на разцвета си? Отговорът на този въпрос обикновено търсим в историческите извори.
Рубен Саркисян, архитект от Армения, предложи своя версия на отговора. Той извърши 3D реконструкция на Западната крепост на Аргищихинили. Методът за 3D реконструкция включва комбиниране на данни за конкретен обект от различни области на знанието: археология, историография, геология, архитектура, материалознание и дори история на изкуството и културология.
„3D реконструкцията разчита на много голямо количество данни, чието събиране и анализ отнема месеци, а понякога и години. Например, за да определя точно границите на западната крепост на Аргищихинили, събрах данни от няколко археологически експедиции и ги комбинирах с резултатите от въздушна фотография. Едва след приключване на този етап от работата можем да започнем техническата част, създавайки 3D модел на крепостта с помощта на специални програми. И това е най-простата част от реконструкцията“, отбеляза Рубен Саркисян.