Всекидневник „Пасд“ пише: „На последното заседание на правителството Пашинян отново „блесна“. Въпреки че би било честно да се каже, че и Пашинян, и „екранните“ качулки непрекъснато се опитват да „блестят“, тоест да говорят неща, които са очевидно безсмислени, външно второстепенни и подлежащи на „разсейване“. В споменатата последна сесия Пашинян например задава дълбок въпрос, че ако историческите и културните паметници са държавна ценност, тогава „защо не носят приходи на държавата?“. Единствената мерна единица за този човек е „кеш пари“, доход. Но все пак е на своя почва. Вижте, Пашинян не харесваше думата резерв. И инструктира дворцовите лингвисти да измислят нова дума.
По Оруелски термини, той създава „нов език“. Струва ли си да казваме, че вчера имаше „резервен“ бум в социалните мрежи, в някои случаи с нецитируеми определения? Това проявление е наистина забележително. Няма да е новина, ако споменем, че Пашинян и пашиняните от първия ред до известна степен отклоняват вниманието с подобни изказвания, неадекватни прояви, повдигане на третично-четвъртични теми и разпространяване на глупости.
Задълбочава се обаче впечатлението, че Пашинян нарочно си е поставил задачата всичко това да получи, така да се каже, шумни реакции, заедно с „нецитирани изрази“. За тях е изгодно да получават такива реакции във връзка с такива „дребни въпроси“, както беше при недолюбването на думата „резерв“ и в други подобни предишни случаи. По този начин те се надяват (и може би наистина успяват) не само да отклонят вниманието и неизбежното възмущение на обществото от основните, ключови проблеми, но и постепенно да премахнат „пищенето“ от много важните теми, които са „изстискани“ повечето. Меко казано „слушаеми“.
С други думи, да се стигне до момента, в който обществото да обвинява него и екипа му, да го ругае, дори псува, за това да речем, че се борят с думата резерв, а не за това, което донесоха на главите на Арцах и Армения или, както самият Никол Пашинян каза, да не го нарекат изведнъж предател.
Освен това, получавайки предсказуеми реакции на подобни „малки“ явления, Пашинян си осигурява основния източник на живот, а именно постоянно да бъде в центъра на общественото внимание. Няма значение как, дори няма значение дали реакциите са негативни или дори подигравателни или обидни, важното е да „вземете терена“ и да останете там възможно най-дълго.