След двустранната среща между Пашинян и Алиев Казан в рамките на БРИКС, президентите на Армения и след това на Азербайджан ратифицираха с укази регламентите на арменско-азербайджанските комисии за демаркация на границата. В Армения наредбата първо беше изпратена до Конституционния съд, ратифицирана от парламента, а в Азербайджан беше одобрена с президентски указ. Можем ли да очакваме някакъв проарменски резултат от този процес, какъвто се опитват да представят на обществото арменските власти?
Членът на Общото събрание на Републиканската Партия на Армения Едуард Шармазанов е на мнение, че катастрофалната и трагична реалност от последните 6,5 години на Армения трябва да напомня на всеки разумен човек, че не трябва да се очаква нищо благоприятно за Армения от администрацията на Никол Пашинян, особено в процеса на сигурност и външна политика.
„Вижте, кой какво разбира като казва проарменски? Ако предадат половината Армения, оставятт само Ереван с околностите и кажат, че са донесли мир, може би е това проарменско за Никол. Според тях предаването на селата в Тавуш, завземането на 240 квадратни километра от Армения от турците е проарменско, нали? Сега, ако питате Никол Пашинян, той може да каже, че е единственият проарменски лидер след Хайк Нахапет, знам ли?“, каза той в разговор с 168.am , подчертавайки, че реалността е, че Никол Пашинян не може да служи в интерес на републиката и като цяло на арменците.
„Що се отнася до Алиев, Алиев го ратифицира, така че какво трябва да направи? Винаги съм казвал, че няма арменски дневен ред, къде е арменският дневен ред? Има една дума: мир. Робът също живее спокойно. Робът, който умно си слугува, хвърлят му залък, яде послушно, не го бият. Срещу роб, който се бунтува, бори се за свобода, като Спартак, се води битка. След като Никол Пашинян прави всичко, което казва Алиев, какъв е смисълът Алиев да ходи на война?
Що се отнася до процеса на демаркация, нашата партия направи две изявления относно демаркацията, на 12 септември и 22 октомври. И в двете изявления казахме, че няма нищо общо с демаркацията, тъй като в точка 5 от регламента за демаркация има частична демаркация . Какво представлява разграничението на секциите? С други думи, това, което трябва, сме го дали на турците, а останалото не го разграничаваме? Е, ако са започнали демаркация, Азербайджан трябва да излезе от суверенната територия на Армения. 29.743 квадратни километра е върховната светиня на Никол, сега там има турци, а председателят на неговото Народно събрание казва, че това е малък проблем“, каза той.
Едуард Шармазанов припомни протокола от 12 януари 1988 г. между правителствата на Съветска Армения и Съветски Азербайджан, според който от Азербайджан трябваше да бъдат върнати 12 600 хектара арменска земя. „Това е единственият легитимен документ, защото според Конституциите от 1977 г. на Арменска ССР и на Азербайджанска ССР решават тези въпроси, те сами са ги решили. Той говори за декларацията от Алма Ата, декларацията от Алма Ата е направена през 1991 г., не се споменава за граници, освен това Азербайджан не се присъедини към декларацията от Алма Ата през 1991 г., той се присъедини едва през 1993 г. По това време Арцах беше обявил независимост“.
Шалмазанов отбеляза, че няма да има мирно споразумение, защото Никол Пашинян не е изпълнил всички искания на Алиев. „Може да има някакво изявление или декларация с думата мир като заглавие. Голяма част от обществото чете само заглавието, много малък процент чете съдържанието, Пашинян ще напише в заглавието: Вижте, аз донесох мир. Болшевиките събориха църквите и го представиха като добро дело. Не е ли всичко пропаганда? Хитлер и Гьобелс унищожиха колкото се може повече нормални книги, казаха, че е зло, но може би в тези книги имаше думата „евреин“. Може да успеят за час, но със сигурност няма да успеят след време“.
Говорейки за активизирането на колективния Запад, проарменските изявления, той отбеляза, че те не крият целта си, за разлика от Никол Пашинян. „Пашинян играе Хенрих Наварски. Хенри Наварски беше син на лидера на хугенотите, веднага щом се ожени за Марго, той стана католик, след това щом започна война, той видя, че положението на хугенотите е добро, той стана хугенот. Сега и Никол е така. За разлика от днешните хенрихнаварци, които сменят мнението си по 20 пъти на ден, колективният Запад е много открит и честен, никога не са крили целите си, че, да, смятат Южен Кавказ, особено на фона на украинската битка, за анти-Русия, за потенциален дипломатически или военен втори фронт.
Цел номер едно беше Грузия, където поне до тези изборни процеси не вървеше, самите грузински власти казаха, че няма да влизат в тази антируска игра, защото е опасно.Тогава в играта влезе Никол. Онзи ден един от проправителствените опозиционери, който някога ни обвини, че сме преден пост на Русия, каза в интервю, че Армения трябва да бъде крепост на Запада. Казвате, че базата на Русия е преден пост, а да сме база на Запада, това вече показател за независимост? Да, Западът гледа на Армения като на един от основните бастиони на антируските настроения. Армен Ашотян е написал задълбочена статия за резолюцията на Европейския парламент, към която няма какво да добавя, съгласен съм с всяка дума.“
Шармазанов отбеляза, че освен вътрешната опозиция на Армения, няма друга сила, която да каже, че разграничаването и демаркацията в тази ситуация и при тези условия е лошо, че мирното споразумение при тези условия е робство.
„Сега чуждите сили просто се борят кой да бъде посредник. Това е. Алиев получи това, което му трябваше от Запада, той получи Арцах на западната платформа, в присъствието на Мишел и Макрон и след това направи обратен завой“, отбеляза той, като подчерта, че Никол Пашинян е попаднал в обятията на Ердоган и Турция в глобален смисъл.
„Според мен Пашинян има следното невежество в съзнанието си, че нито Русия, нито Западът сами по себе си са регионални фактори. Що се отнася до Запада, може би той е прав, защото Западът със сигурност не е регионална сила, но Западът има Турция, съюзник в НАТО, където има бази, следователно има много лостове за влияние. А Русия има база у вас, в Южна Осетия, дава ви газ и т.н. Накратко, рано е да се мисли, че Русия е изтласкана от Южен Кавказ. Според мен Никол Пашинян си мисли: руснаците няма да са тук, Западът ще е там един ден, един ден няма да го има, по-добре е да скочи в обятията на Ердоган, а той прави това, което Ердоган има нужда.
Ердоган му нарежда да се откаже от геноцида, той се отказва, да не се влияе от диаспората, той не се поддава на влиянието на диаспората, да не изпълнява думите на бившите власти, той не ги изпълнява. Послеи Турция казва, поне изтеглете войските от Кървачар, Никол ги изтегли от цял Арцах и казва на Ердоган: „Какво друго да правя, само да не позволите на Алиев да атакува?“ Според начина на мислене на Пашинян хората се страхуват след войната и имат нужда от думата „мир“, няма значение на каква цена ще бъде“, каза той.
Според Едуард Шармазанов Пашинян е антируски настроен.
„Пашинян може да нарича Владимир Путин по 100 пъти на ден Владимир Младимирович, но той го мрази по вътрешни пориви, не му е удобно там, той е антируски настроен по природа. Всичките ни проблеми идват от това, че Пашинян не е проарменски, а антируски настроен. Изпълнението на точка 9 от декларацията от 9 ноември остава. Не знам как Никол ще се измъкне от това. Застана в ООН и заяви, че това е част от Средния коридор, който изключва присъствието на Русия и Иран, след което казва, че те не напускат изявлението от 9 ноември. Русия също така казва, че комуникациите могат да бъдат отворени само с руско посредничество. Там е битката.“
Според Шармазанов много зависи от изборите в Грузия и САЩ. „Ако опозицията победи в Грузия, е възможно в бъдеще да имаме обща граница с ЕС, може да стане видима. Следя руската реторика, реториката на Шолц, тя малко се смекчи. Дори Путин спомена, че ако преди Западът говореше за стратегическо поражение на Русия, сега не говори за такива неща. Не изключвам Русия и Западът да се споразумеят през 2025 г. и да се извърши ново преразпределение на света, включително и в нашия регион, и изчисленията на Никол Пашинян, че Русия се оттегля от региона, ще се окажат напразни“.