Сирийски урок“ за Армения. Политологът Бениамин Матевосян представи професионален анализ по темата в авторското предаване „Вернагир“ на Alpha News , в което изрично се посочва:
„Реджеп Тайип Ердоган, възползвайки се от намесата на Иран в Ливан и Ивицата Газа, наруши крехкото сирийско примирие, установено през 2020 г.
Припомняме, че през 2020 г. Владимир Путин и Реджеп Ердоган се споразумяха в Идлиб да бъде установен режим на прекратяване на огъня по линията на съприкосновение на страните и да бъде създаден коридор за сигурност по магистралата М-4 Латакия-Алепо. Това беше последният акорд на най-активната фаза на сирийската война, войната, която започна през 2011 г.
Въпреки факта, че в резултат на това споразумение президентът Башар Асад си възвърна контрола над по-голямата част от страната, той може да се нарече недвусмислен победител само при редица условия: в крайна сметка страната беше разделена на 5 зони на влияние: Русия, САЩ, Иран, Турция и кюрдите получиха своите зони.
И ето, на 27 ноември бойците от групировката Хаят Тахрир аш Шам (турските проксита) нарушиха споразумението за деескалация и започнаха атаки в сирийските провинции Алепо и Идлиб. Още на 1 декември терористите, подкрепяни от Анкара, успяха да поемат контрола над град Алепо, град, който се намираше в „иранската зона“. Днес ожесточените боеве продължават и сирийската армия се подкрепя активно от руските военновъздушни сили, нанасящи удари по военна техника, складове, артилерийски позиции и персонал на терористите. Според многобройни съобщения в медиите в Сирия може скоро да се появят приятелски групировки на Иран, както и военна подкрепа от Ирак.
Турция, като една от страните със задължението да поддържа режима на деескалация и прекратяване на огъня, наруши споразуменията.
От самото начало на новата война срещу Асад турските медии подкрепят терористите и дават „исторически оправдания“ – анексията на Алепо към Турция, в която се казва: „Турското знаме беше издигнато в крепостта Алепо. Демонстрантите скандираха: „Трябва да сме част от Турция, само турското правителство може да направи живота ни проспериращ“.
Ситуацията в Сирия трябваше да бъде урок за Република Армения: необходимо е да защитава собствените си територии, а за това е необходимо да развива собствена армия, разчитайки на подкрепата на съюзници и приятели … Днес Никол Пашинян всъщност обяви началото на процеса на разформироване на арменската армия. Но искам да си зададем един въпрос: колко и от кого искаме да имаме силна армия, защото по този въпрос трябва много ясно да решим от кого? Не искам да давам примери за конкретни държави, но трябва да отговорим на този въпрос… и ако се окаже, че проблемите ни не са само с враговете, но и с приятелите, от кого и колко силна армия да имаме…“, каза той.
Добавете към всичко това желанието на властите на РА да изтеглят руските граничари от арменско-турската граница (както от ГКПП Маргара, така и от целия периметър) и се запитайте: в случай на разформироване на армията и изтегляне на руските граничари от страната, можем ли да сме сигурни, че същите тези терористи, които днес извършват зверства в Сирия, няма да нападнат Армения, а турските вестници няма да намерят „исторически доказателства“, че „от 301 г. Ереван беше тюркски.