През 1925 г. е съставен актът за раждане на административните граници на Съветска Армения, а през 1984 г. е съставен паспортът на административните граници на Съветска Армения. Това каза в разговор с репортер на NEWS.am Завен Григорян, картограф и участник в демаркацията на арменско-азербайджанската граница.
Той каза, че през 1925 г. Кавказкото бюро с посредничеството на Москва е взело решение, според което трябва да се демаркират границите между Армения, Азербайджан и Грузия. Според него е създадена комисия между представителите на народните комисари по земеделието на Армения и Азербайджан, които с участието на представителя на Кавказкото бюро са извършили работи в посока демаркация и делимитация.
Григорян обясни, че Армения, Азербайджан и Грузия са решили началната точка на разграничаване да се намира в североизточната част на Армения. Той допълни, че от тук е започнала демаркацията. „Тогава беше определено разположението на граничните застави, които бяха разположени на 500-600 метра една от друга. Освен това под стълбовете се изкопавали ями и се пълнели с въглища, така че ако стълбът липсва, мястото на стълбовете се определяло от въглища, защото въгленът не се разлага стотици години. Това беше направено по цялата граница между Армения и Азербайджан. Освен това всички гранични пунктове имаха свои собствени координати, чиито данни първоначално се съхраняваха от Народния комисариат на земеделието на Армения, който по-късно стана Министерството на земеделието, а след това данните бяха прехвърлени на Департамента за земеустройство. Втората проба беше предадена в архива на КГБ“, подчерта картографът.
Той повтори, че демаркирането на границите между 1984 и 1988 г. е извършено на базата на картата, съставена през 1925 г. „През 1925 г. са съставени географските координати, а през 1984-1988 г. данните са възпроизведени с помощта на координатите, коригирани през 1942 г. Всички точки, където е извършено разграничаване, са номерирани и са посочени разстоянията между тях. През 1925 г. представителите на народните комисари на земеделието на Армения и Азербайджан са подписали документа, а през 1984 г. данните са актуализирани“, обясни Григорян.
Той каза, че и Армения, и Азербайджан имат карти в по-голям мащаб – 1:10 000. Експертът уточни, че ако през 1925 г. са определени само координатите на границите, то всички гранични земи на Армения са картографирани с тази карта.
„Според картите от 1925 г. Азербайджан не е трябвало да получи териториите, които получи миналата година в района на Тавуш. През 30-те и 40-те години на миналия век териториите на тези четири села, останали арменски, са прехвърлени за пасища. Нека донесат данни, които да покажат, че поне един човек е роден в тези четири села, и че Кярхи, и Бархударли, и Софулу, или такива села е имало изобщо преди 1930 г. „Тези хора, които в момента правят демаркацията, са далеч от този процес“, заключи Завен Григорян.