Най-вероятно статуквото ще се запази в армено-азербайджанските процеси около 2-3 години, това ни се струва напълно възможно и реално. Това заяви Матю Ор, анализатор по евразийските въпроси в американския разузнавателен и аналитичен център Stratfor (RANE), гостувайки на Armenian News – NEWS.am в предаването „Фактор на силата“.
Той не смята, че войната е неизбежна, тъй като все още няма много силни стимули една от страните да смята, че е необходимо да се предприемат спешни мерки за радикална промяна на ситуацията. Експертът не изключи, че Азербайджан може да продължи и да засили опитите си за оказване на военен натиск чрез обстрел по демаркационната линия. „Но не мисля, че голяма война е неизбежна, освен ако не бъде постигнато споразумение между Азербайджан и Армения“, добави той.
Ор обясни, че като цяло, ако Азербайджан възнамерява да започне големи военни операции, би било за предпочитане те да се провеждат през лятото или края на лятото. „Все пак повтарям, че засега не смятаме, че Азербайджан вижда необходимост от това. Най-вероятно те смятат, че могат да постигнат целите си чрез натиск и стига да се смята, че страните имат поле за маневриране и сключване на сделка. Не е задължително това да се случи скоро, ще има продължаващи опити за натиск, включително и военен, така че ситуацията остава нестабилна. Ние обаче не вярваме, че това може да ескалира в голям военен конфликт“, подчерта той.
Експертът предположи, че причината, поради която Азербайджан едва ли ще тръгне към голяма ескалация, е, че това би било много скъпо от военна гледна точка. Той обясни, че това не е изгодно за Азербайджан от политическа, икономическа и геополитическа гледна точка, тъй като би довело до рязко влошаване на отношенията с Европа и САЩ и би било остра атака срещу Иран и Русия.
„Баку вярва, че засега запазва пространство за геополитически маневри и баланс между великите сили и голяма ескалация срещу Армения би ограничила значително способността му да маневрира на световната сцена. Но това не изключва мнението му да се промени с промяната на ситуацията, което обаче е малко вероятно в момента“, отбеляза Ор.
Последните изявления на президента на Азербайджан за коридора през Армения и „Кръстопътя на мира“, според него, не са били обявяване на война. Той уточни, че това показва, че транзитът през Армения и т. нар. „Зангезурски коридор“ е ключово условие за мирен договор за някои, но това не означава, че тази точка задължително ще бъде включена в мирния договор, но трябва да има рамково споразумение по този въпрос извън договора.
„Алиев вярва, че има силна позиция, затова прави такива изявления. Премиерът на Армения наскоро заяви, че не можем да говорим за екстериториален статут на коридора, но ако говорим за някакви специални условия за транзит през Армения, тогава може да се постигне компромис и ако има отстъпки от Азербайджан по „Кръстопътя на мира“, по други маршрути, в този случай има поле за маневриране и компромис. Но ако това е някакъв ултиматум, то това е червена линия за Армения. Засега смятаме, че има място за маневриране и може да се постигне компромис“, предположи Ор.
Според него Турция е против и не желае да участва в голяма военна операция срещу Армения, тъй като разбира, че ако се постигне мирен договор и се отворят транспортни комуникации, целият Южен Кавказ ще бъде в нейната сфера на влияние.
Той не изключи, че Турция съветва Азербайджан да избягва такъв път и го възпира от подобно развитие на събитията, тъй като за нея е изгодно всичко да остане стабилно, разбирайки, че за Русия е изгодно да се запази сегашната ситуация, а подобряването на ситуацията е по-изгодно за Турция.
„Ако има голяма атака от Азербайджан, това ще попречи на плановете на Турция. Следователно, най-вероятно Анкара няма да подкрепи решението за започване на голяма атака срещу Армения и това е доста влиятелен фактор в случая. Турция не иска Армения винаги да се противопоставя или да се намесва в процеси, които са в интерес на Анкара. Турция смята, че това би било усложняващ фактор в дългосрочен план. Да, за тях е желателно Армения да направи отстъпки по въпроса за коридора и да се постигне компромис повече в полза на Азербайджан и Турция. Но също така е в интерес на Турция няколко точки от „Кръстопътя на мира“ да бъдат частично изпълнени, за да се осигури гъвкавост на позицията“, заключи експертът.