„Вършенето на добри и полезни дела за човечеството, любовта ми към биологията и медицината ме доведе до науката“, казва Багиш Арутюнян, изследовател в Научно-производствения център „АрмБиотехнологии“ на Националната академия на науките на Република Армения.
А какво прави в света на науката, разбрахме по време на разговора.
– Първоначално сте учили във Факултета по ветеринарна медицина и животновъдство на Националния аграрен университет на Армения, а след това продължихте следдипломна квалификация по биотехнологии. Направихте един вид рязък преход към микробиологията , защо?
– Да, завърших бакалавърска и магистърска степен в Аграрния университет и продължих следдипломната си квалификация в Научно-производствения център „Армбиотехнологии“ на Националната академия на науките на Република Армения. По време на дипломирането си започнах да уча микробиология. Интересувах се от микроорганизми и биоразнообразие.
– Ветеринарната медицина събуди ли любов у вас през това време?
– И аз обичам тази професия, много е важна. Днес безопасността на месото и храните зависи от тази професия.
– Факт е обаче, че малко хора избират тази професия . Чудят ли се дали няма да могат да си намерят работа в бъдеще или е въпрос на заплата?
– Мисля, че се дължи на няколко проблема. Разбира се, стои и въпросът със заплатата.
– Какви материали изучавате в момента?
– Работя в лабораторията по алтернативни енергийни източници към научно-производствения център „АрмБиотехнологии”. По-голямата част от микроорганизмите, изследвани и съхранявани там, са алтернативни източници на енергия, тъй като техните организми съдържат големи количества мастни киселини, които по-късно могат да бъдат превърнати в биогориво или биодизел. Лабораторията е изолирала и консервирала множество фотосинтезиращи микроорганизми, като зелени водорасли, цианобактерии и фотосинтезиращи бактерии, в продължение на много години. Съхранени са над 55 фотосинтезиращи микроорганизми, над 25 зелени водорасли и над 10 цианобактерии. Ние изучаваме биоразнообразието на фотосинтезиращи микроорганизми, както и как те могат да бъдат използвани в биотехнологиите, независимо дали за създаване на фармацевтични продукти или биоактивни съединения.
– Зелените водорасли са в светлината на прожекторите на света, те се опитват да получат биогориво по всякакъв начин. Свършиха всичко, останаха само водораслите?
– Микроводораслите, за разлика от други видове растения, които също са добри производители на мастни киселини, се отглеждат по-лесно. Те са фотосинтезиращи организми, които абсорбират въглероден диоксид и светлинна енергия от външната среда и синтезират кислород, което е екологично полезно.
– Не е тайна, че езерото Севан става зелено всяка година, а вие изучавахте зелените водорасли, присъстващи в Севан. Възможно ли е да се предотврати озеленяването на езерото Севан и какво показват проучванията?
– Преди няколко години заедно с учени от Центъра по зоология и хидроекология изследвахме цианобактерии и микроводорасли, които причиняват цъфтеж на езерото Севан. Мисля, че цъфтежът на езерото Севан може да бъде причинен от няколко проблема. Първо, позволете ми да кажа, че ако микроводорасли или цианобактерии растат в среда, това показва, че там присъстват азот и фосфор и това може да се дължи на наличието на различни отпадъчни води, които се вливат в езерото Севан, както и наличието на остатъци от храна по време на изкуствено отглеждане на риба. Тези причини трябва да бъдат отстранени и трябва да се положат усилия за поддържане на района чист.
– Бихте ли могли някой ден да извлечете нефт от водораслите в езерото Севан?
– Разбира се, сред микроводораслите, които причиняват цъфтеж, има някои видове, които са добри производители на мастни киселини и натрупват големи количества мастни киселини в клетките си. Възможно е да се изолират и отделно да се получат тези микроводорасли, да се създадат условия, които позволяват широкомащабно култивиране и по-късно да се произвежда биогориво от получената биомаса. За това мисля, че са необходими допълнителни изследвания и подходящи условия.
Мисля, че е възможно да се изолират тези микроорганизми, растящи в Севан, и да се преработи тази биомаса. И вторият вариант е отделените микроводорасли да се отглеждат на друго място и да се организира мащабно производство.
– Вие също изучавате зелени водорасли, за да помогнете в медицината. Опитвахте ли се да получите материали за предотвратяване на рак? На какъв етап са тези работи?
– Някои от изследванията са насочени към получаване на биоактивни съединения от микроводорасли и изучаване на техните противоракови ефекти. Последното проучване се отнася до изолирането на гликоглицеролипиди от цианобактерии и микроводорасли и изследването на техните потенциални противоракови ефекти. По време на изследването се опитахме да изолираме гликоглицеролипиди и да тестваме техните противоракови ефекти при рак на гърдата. Имаме предварителен положителен резултат. Гликоглицеролипидите проявяват доста силен противораков ефект върху клетките на рака на гърдата. Ако проектът бъде финансиран, ще се опитаме да продължим това изследване.
– Вие също се опитвахте да получите вещество, което да предотврати растежа на мозъчен тумор. Продължават ли проучванията?
– Опитахме се да комбинираме 5-аминолевулиновата киселина с гликоглицеролипида, тъй като 5-аминолевулиновата киселина е фотосенсибилизиращо съединение и се използва във фотодинамичната терапия и фотодиагностиката. Комбинацията засилва потенциалния противораков ефект на гликоглицеролипида. В близко бъдеще ще проведем проучвания с италиански учени и, ако е възможно, ще тестваме проби, взети от пациенти.
– Били сте на обучение в чужбина: България, Италия, Хърватия. Опитът на коя страна в областта на науката бихте искали да пренесете в Армения?
– Натрупах доста опит в Италия, в Загреб, а също и в Германия. Бих донесъл в Армения опита от молекулярното клониране, секвенирането, създаването на щамове и свързаните с тях области в областта на молекулярната биология.
– Какви изследвания искате да направите и какво искате да постигнете ? Каква е вашата мечта
– Бих искал да допринеса за развитието на науката в областта на микробиологията, биологията и медицината. Да се опитаме да създадем научен резултат, който да служи на човечеството, да улесним живота му и може би да излекуваме нелечими болести.
Ани КАРАПЕТЯН, 168.am