Армения трябва да напусне пътя, наложен от глобалистите, тъй като той води арменската нация към упадък. Тази гледна точка изрази в предаването „Абовянско време” на радио „Спутник Армения” съоснователят на гражданската инициатива „Арменски дом” проф. Армен Чарчян.
„Винаги давам за пример манкуртите, описани в романа на Чингиз Айтматов „И денят трае повече от век“. Те се опитват да направят от нас нация манкурти“, подчертава събеседникът на „Абовянско време“.
Чарчян смята, че западните глобалисти провеждат своеобразен социален експеримент върху арменския народ. Освен това, ако действията на глобалистите в Армения са успешни, те ще се опитат значително да разширят географията и мащаба на подобни експерименти.
„Глобалистите решават обширни проблеми и не само в Армения. Същото се случва в различни страни, където успяха да извършат „цветни революции“. Молдовците бяха убедени, че са румънци. Те ще се опитат да направят същото с нас. Те ще кажат, че „няма арменци“. Че това е „клон на турците“ или нещо подобно. Не, нация, която забравя миналото си, няма бъдеще. Не, ние ще помним, включително Битката на Аварайр, което не само позволи на арменците да останат християни, но и стана важен фактор на световно ниво“, отбелязва Чарчян.
Според неговите наблюдения глобалистите не са успели да решат напълно проблемите си в Армения и това предполага, че в „тялото“ на арменската нация все още има здрави „клетки“, които трябва да бъдат консолидирани в името на подобряването на обществото.
„Трябва да събудим арменското общество от съня. Това е много голяма отговорност, предстои много работа. Лично за себе си мога да кажа, че мога да направя само 10-15 години активна работа и бих искал да използвам всичките си възможности в полза на Армения, арменската държавност и човечеството като цяло. Искам да оставя на потомците си поне същото състояние, което моите родители ми оставиха“, обобщи общественикът.
По-рано Армен Чарчян изрази мнение, че арменският народ може би се намира на едно от най-ниските стъпала на своето историческо развитие, поради липсата на „сборен отбор“ на националния елит.