Бих нарекъл настоящата външна политика на Армения „бъркотия“. Това заяви в интервю за предаването „Фактор на силата“ на Арменски новини – NEWS.am бившият заместник-министър на външните работи на Армения, извънреден и пълномощен посланик по ранг, съосновател на Панарменския съвет на дипломатите Авет Адонц.
„Законопроектът за членство в ЕС се приема, което не е искрена стъпка. Ако имаше искрена стъпка, много, много събития нямаше да се случат, поне след приемането на закона, като например последните инциденти в администрацията на област Нор Норк в Ереван, Народното събрание на Армения. Приемането на този закон е по-скоро антируски, отколкото проевропейски по своята същност. За да бъдеш проевропейски, не е необходимо да приемаш такъв закон. Всичко, което е необходимо, е програма за действие и нейното прилагане. Имаме тази програма, тя е подписана отдавна и се нарича CEPA. Тя се прилага максимум с 25-30%. Сега, вместо да засилим работата си, да повишим нейната ефективност и качество, се опитваме да подчертаем още повече проевропейския, или по-точно антируския, характер, което е неприемливо“, каза Адонц.
На въпроса дали Армения има шанс да стане член на ЕС в даден момент, той отговори: „Първо, за да има такава перспектива, тя първо трябва да бъде формулирана и оформена чрез референдум. Второ, това изисква дълъг път. Преди да бъде обявено всичко това, трябва да има сериозни дискусии и преговори с ЕС. Едностранна декларация, че искам да стана член на ЕС, и още повече приемането на закон, който да подчертава този курс – никога не съм виждал подобна практика. Не съм виждал или чувал никакви сигнали от ЕС към Армения, че имаме перспектива за членство в Европейския съюз. Повече от сигурен съм, че този сигнал не може да съществува. Вътрешната ситуация в Армения, както и геополитическата ситуация, изключват възможността за появата или обявяването на такъв сигнал от ЕС.“
Адонц подчерта, че сега Западът често казва: или сте с нас, или сте с Русия. „Сигурен съм, че вариантът „или-или“ не е за нас, не ни устройва. Важно е да имаме стратегически партньор и достатъчно задълбочено сътрудничество с друг външнополитически полюс. По-трудоемко е, но е възможно. Според мен това е основният път на нашата външна политика“, заключи той.