Каменният паспорт на град Абовян, фрагмент от 2800-годишния уникален клинописен надпис на Дарани, е превърнат в камък за паркинг в задния двор на Историческия музей на Армения и е изложен на риск. Това обяви Давит Вардазарян, ориенталист, независим изследовател на археологически обекти и паметници, кандидат на филологическите науки, в предаването ЕКСПЕРТ на научнопопулярния канал „Ба Изматар“ на NEWS.am.
Според последния, много малко градове в света днес могат да се похвалят с такъв сертификат и правилното съхранение на този невероятен паметник е изключително важно.
„По време на съветския период оригиналният надпис от Дарани се е смятал за унищожен. Последните мащабни разкопки в Дарани (Абовян) са били провеждани през 60-те години на миналия век. Преди години, докато изучавах архива на известната историчка и археоложка Ема Ханзадян, по чудо открих снимка на паметника от Дарани. Сравнявайки я с материалите на други уважавани учени, както и разговаряйки с древните жители на Елар (Абовян), предишния фондодържател на Историческия музей, събирайки теренни данни и материали от националния архив, успях да идентифицирам и установя, че това е точно паметникът, който днес се намира в защитената зона на Историческия музей, както се казва. Едно е, че е неразделна част от музея, друго е, че споменават двора, но факт е, че всъщност е паркинг. Нещо повече, по това време в тази зона е текло строителство и всички тези боклуци са били веднага изхвърлени там, а в района е работила строителна техника, което също е документирано“, каза нашият събеседник, отбелязвайки, че оригиналното местоположение на паметника дори не е запазено.
Ориенталистът отбеляза, че преди около две години и половина е разговарял с ръководството на музея, като е поискал да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че паметникът няма да остане на открито, но до момента не са предприети видими стъпки в тази посока.
Според Вардазарян, трябва да оставим емоциите настрана и да разгледаме въпроса от научна гледна точка. „Не е нужно да си учен или експерт, за да разбереш, че тази форма на опазване е неприемлива“, каза той.