Гарник Даниелян, член на фракцията „Армения“ в Народното събрание, пише:
„В отговор на някои от критиките и неоправданите нападки, насочени към нас, които много често идват от други опозиционни лагери, искам да ви напомня, че нашата борба не е само в парламента, но и извън него, на реална територия.“
Активно участвахме в 44-дневната война през 2020 г., по време на която много от нашите приятели бяха убити. След това започнахме да създаваме и подкрепяме всеобхватни движения, изискващи оставката на тогавашните власти: „Движение за спасение на родината“, „Съпротива“, „Свещена борба“.
По време на тези движения, първо ни засегна вълна от репресии, от различни видове натиск до арести. Сега много от нашите приятели са незаконно лишени от свобода. Преди няколко дни станахме свидетели на поредна проява на репресии срещу членове на AРФ Ташнагцутюн. Най-младите ни членове бяха задържани за два месеца. Един от тях беше задържан, защото е фен на играта „Strikeball“.
Нашите роднини и съмишленици, занимаващи се с икономически дейности, също са подложени на натиск. Заслужава да се отбележи, че репресиите, които тези власти прилагат, са съпроводени от ентусиазма на Турция и Азербайджан.
Бих искал да се спра и на критиките, отправени към нашата дейност в парламента. По-специално, фактът, че повдигаме въпроси, които тревожат обществеността, от трибуната на Народното събрание и отправяме въпроси към отговорните органи, се превръща в обект на критика.
Жалко е, че има нужда да се говори за това, но искам да заявя, че въпросите, които повдигаме, са породени от обществено търсене.
С ограничени правомощия, аз и моите колеги се опитваме да застанем до гражданите, изправени пред несправедливост, независимо дали става въпрос за хора, които са незаконно задържани, или за представители на различни сектори, изправени пред проблеми: от фермери до вносители на автомобили, от културни дейци до учители.
Нашето присъствие в Народното събрание предоставя възможност да кажем лице в лице на управляващата група за ужасните последици от тяхната антинационална политика.
Знам, че критиките, отправени към нас, имат и рационално зърно: а именно, Пашинян продължава да диктува дневния ред и до днес. Трябва да се съсредоточим върху създаването на собствен дневен ред и отговорността на широките кръгове на обществото, с които ще водим нашия народ и страна.
Като сме напълно наясно с този пропуск, трябва да заявим, че нашето присъствие в парламента не е пречка, а по-скоро един от инструментите за решаване на гореспоменатия проблем.
Още веднъж ви уверявам, че нашата основна цел остава да премахнем тази групировка, която разрушава държавата, възможно най-скоро, което може да се случи само в резултат на консолидацията на националните сили и натиска от широките народни маси.
Всички, които в днешно време насочват ресурсите си не към усилия за отстраняване на правителството, а към отслабване на опозицията, в крайна сметка ще се окажат в периферията на политическото поле.“