Срещата на върха между Алиев и Пашинян бързо беше засенчена от срещата между Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин на 15 август в Аляска, целяща да сложи край на войната на Кремъл срещу Украйна, пише The Washington Diplomat .
В интервю за изданието, посланикът на Азербайджан в САЩ Хазар Ибрахим отбеляза, че Тръмп е успял да донесе мир в различни части на света за много кратък период от време. Що се отнася до постигането на мир между Армения и Азербайджан, дипломатът каза: „Вероятно щяхме да го постигнем, но не толкова бързо и не толкова дълбоко.“
Американско-арменският консултант Ерик Хагопян, който е съветвал демократични политици в Калифорния в продължение на 35 години, отбеляза, че азербайджанският президент Алиев никога не се е съгласявал да подпише мирен договор и не очаква това да се случи.
Централният елемент на сделката е „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), известен преди като Зангезурския коридор.
Според списание Forbes, TRIPP „ще се превърне в маршрут от страните от Централна Азия през Кавказ до Турция и отвъд света, като ефективно възражда древния Път на коприната, което означава заобикаляне както на Русия, така и на Иран“.
Русия е основният губещ тук. Техеран също е недоволен от TRIPP: на 9 август той предупреди, че „този коридор няма да стане частен път на Тръмп, а ще се превърне в гробище за неговите наемници“.
Сергей Минасян, който е бил посланик на Армения в Румъния от 2017 до 2023 г. и е експерт по разрешаване на конфликти, заяви пред The Diplomat, че решаващият фактор ще бъдат парламентарните избори в Армения през 2026 г., където позицията на Пашинян е „доста уязвима“.
„Арменското общество е дълбоко разделено след войната през 2020 г. и изселването на арменците от Нагорни Карабах през 2023 г. Всъщност никой не е доволен от тези отстъпки“, отбеляза експертът.
На въпрос за възможността за откриване на посолства в столиците на двете страни, той отговори: „Това е възможно само след подписването на мирно споразумение и не мисля, че е реалистично преди парламентарните избори в Армения догодина. На този етап това е просто политическо изявление и нищо повече.“
Според Минасян, Русия изглежда губи позиции в Армения и Южен Кавказ като цяло. Възможно е обаче „след прекратяването на огъня в Украйна Русия да се опита да се върне в Кавказ, когато има повече ресурси и време да се посвети на региона“.
Базираният във Вашингтон азербайджански журналист Алекс Рауфоглу дълбоко се съмнява, че между Армения и Азербайджан ще бъде установен истински мир, предвид горчивата история на региона.
„Въпреки очевидния ангажимент на лидерите, дългосрочният мир е сложен въпрос. Той изисква обществена подкрепа и преодоляване на препятствия като потенциални конституционни промени и необходимостта от широка обществена подкрепа. Без реална промяна в обществените настроения, основата на споразумението може да остане крехка“, каза той.
Акопян от своя страна подчерта, че етническото прочистване, според международното право, е геноцид. „Това е морално и политически отвратително“, каза той, добавяйки, че не може да има спор дали е имало арменски геноцид или не.