Вестник „Пасд“ пише: „Наскоро Никол Пашинян отбеляза следното: „Туризмът в Армения преживява най-добрите си времена. През май, юни и юли 2025 г. исторически рекорден брой туристи посетиха Република Армения за тези месеци: 181 436 през май, 215 253 през юни и 263 592 през юли.“
Той не е написал нищо нередно по отношение на цитирането на чисти числа. Но тук е интересно защо Никол Пашинян не се позовава на полугодишни или тримесечни показатели, а споменава данни за три месеца, които не се считат за тримесечни от гледна точка на статистиката (тримесечните периоди са януари-март, април-юни, юли-септември, октомври-декември). Работата е там, че в действителност положителни показатели са регистрирани само в месеците, които той спомена, докато полугодишните данни показват точно обратната картина. Вижте, през януари-юни 2024 г., според Статистическия комитет на Република Армения, Армения са посетили 944162 души, а през януари-май 2025 г. – 907135, тоест с 37 хиляди туристи или 4,1 процента по-малко. Дори ако добавим данните за юли, когато реално са посетили повече туристи, пак имаме отрицателен „салдо“ от около 13 хиляди в сравнение с юни-юли миналата година. Между другото, за да стане по-ясна ситуацията с „безпрецедентността“, нека отбележим, че през януари-юни 2023 г. над 1 милион туристи са посетили Армения.
Има и по-тревожни данни. Говорим за туристи, заминаващи от Армения. Ако през януари-юни 2024 г. от Армения са заминали 705 105 туристи, то през първата половина на тази година – 748 331, тоест 43 226 туристи или с 6,1 процента повече, отколкото през същия период на миналата година. Ако вземем предвид, че през юли-август това число е несравнимо по-голямо, тогава картината ще стане по-ясна.
Между другото, важно е да се отбележи също, че според методологията на Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO), международен турист е всяко лице, което пътува от мястото си на пребиваване до друго място за не по-малко от 24 часа и не повече от 1 последователна година за почивка, медицинско лечение, посещение на роднини, бизнес, религиозни или други цели. Тоест, основната му цел е пътуване, а не извършване на трудова дейност, като в този случай плащанията за пътуването биха се извършвали за сметка на финансовите средства, получени от трудова дейност в мястото на пристигане.