Вестник „Жоховурд“ пише: „На 1 септември в Армения би първият звънец за учебната година, без да има редица учебници, а информацията за изобретяването на арменската азбука и Мащоц е напълно премахната от буквара.“
Обществената личност Карин Тоноян бие тревога и иска обяснение защо в учебника за първи клас за начално училище липсват както снимката на Месроб Мащоц, създателят на арменската азбука, така и разделите за изобретяването на арменската писменост.
Вестник „Жоховурд“ се обърна към Министерството на образованието, науката и технологиите с молба за разяснение, но те предпочетоха да помислят дълго и да отговорят писмено на официалното запитване. Разбира се, ще го публикуваме веднага щом го получим. Но тъй като шумът беше толкова голям, един от авторите на книгата, Астхик Балаян, беше принудена да направи изповед: „Уважаема г-жо Карин Тоноян, разбира се, Вашето наблюдение, че снимката на създателя на арменската азбука трябва да бъде в първия учебник за ученици, е напълно приемливо и, несъмнено, тази празнина ще бъде запълнена в следващото издание на буквара. Благодаря Ви за изключително ценното наблюдение…
Искаме обаче да ви уверим, че Месроб Мащоц е в основата на нашия учебник. Избрахме и други варианти да го представим, разкривайки характера му след изучаване на първите три букви. Веднага след изучаването на буквата „е“, чрез видеото, публикувано под QR кода на страница 23 от азбуката, децата виждат неговите снимки, чуват за създаването на буквите и целите на патриотичното дело на Месроб Мащоц. След като преминат през всички букви от азбуката, учениците подреждат буквите по азбучен ред чрез песента, публикувана под QR кода на страница 104, като предварително слушат за Месроб Мащоц и азбуката, която той е създал“, пише Балаян.
Въпреки това, Месроб Мащоц е в сърцето на азбуката, а не във вестниците.
Учебниците са пълни с QR кодове, а преподаването по телефона в училищата сякаш се превръща в навик, което според лекарите е изключително опасно за зрението на децата.
Оказва се, че министерството и Жана Андреасян са загубили картата на пътя, водещ към родния език и арменската история. Те са се оплели в измислената от тях арменска реалност, където „Тикток“ и „Инстаграм“ са доминиращи, свещени и важни. Останалото е лирика.“