Вестник „Жоховурд“ пише: „Концепцията за „Местоположение и подкрепа на естетиката на истинска Армения“, пусната в обращение от правителството, се представя като средство за укрепване на държавността, определяне на естетически стандарти и формиране на международно присъствие. Зад тези високопарни формулировки обаче се крие опасна тенденция: контрол и редактиране на културното поле според политическите заповеди.
Очевидно е, че „Истинската Армения“ на Никол Пашинян отдавна е напуснала идеологическата плоскост и се е превърнала в практическа политика. Планината Арарат вече е премахната от паспортните печати, а в обществото нараства безпокойството, че същата съдба очаква и държавния герб. Арменската история беше преименувана на „История на Армения“ в училищата, като по този начин се опитваше да се прекъсне хилядолетната приемственост на нашия народ, а снимката на Месроб Мащоц беше заменена с QR код в учебниците.
Сега същият подход нахлува в културния живот в широк смисъл. Концепцията гласи: „развитието на държавността предполага и насърчаване на естетическите форми на изразяване и проявление на съдържанието на Република Армения.“ Това на практика означава, че от театъра до фестивалите, от литературата до изобразителното изкуство, всичко трябва да бъде подчинено на вкуса на „Истинската Армения“, въображаема от министър-председателя, тоест цензурирано по прищявка на властите.
Историята вече ни е показала последствията от подобен експеримент. „Социалистическият реализъм“, наложен в СССР, превърна изкуството в инструмент на партийната пропаганда. Творчеството беше разрешено само ако работата служи на системата. Свободомислещите бяха заглушени. Сега същата логика се въвежда в нова опаковка, под името „Естетика на истинска Армения“.
В резултат на това сме изправени пред опасна реалност: държавата не само пренаписва историята и омаловажава националните символи, но и се опитва да диктува как арменските творци трябва да мислят и да се изразяват. И когато културата стане предмет на правителствени решения, тя престава да бъде свободна и жива и се превръща в пропаганден продукт.“