Представянето на книгата „Истории от Западен Азербайджан“ се проведе в Университета за узбекски език и литература „Алишер Навой“ в Ташкент, Узбекистан. Книгата е подготвена в рамките на проекта „Тема Западен Азербайджан в тюркския свят“, реализиран от Световния съюз на младите тюркски писатели (WGTYB) с дарението на Агенцията за държавна подкрепа на неправителствените организации на Република Азербайджан.
Уебсайтът monumentwatch.org, който следи културното наследство на Арцах, пише, че през последните години Азербайджан последователно формира идеологическите основи на т. нар. „западна азербайджанска култура“ на различни международни платформи. Ако разгледаме това събитие в по-широк контекст, то не е просто представяне на литературна фантастика, а проява на културна политика, чиято цел е разпространението на азербайджанския наратив към историческите територии на Армения, представяйки я като изгубена родина и част от културното наследство.
„Представянето се проведе с участието на интелектуални кръгове от тюркския свят. По този начин Азербайджан се опитва да използва културните и образователни платформи на тюркските страни, за да разпространи идеята, че „Западен Азербайджан“ е центърът на азербайджанската идентичност. Тази книга, подготвена от „Съюза на младите турски писатели от света“ и с държавно финансиране от Азербайджан, включва истории, в които темите за разселването, паметта и идентичността са представени от азербайджанска гледна точка, превръщайки се в политизиран културен инструмент.“
През последните години се забелязва системна политика за създаване и популяризиране на това, което Азербайджан нарича „западноазербайджанска култура“.
Подобни проекти, под формата на книги, филми, изложби, образователни програми, имат обща цел: да създадат цялостен културен наратив, който утвърждава идеята за „Западен Азербайджан“ като реалност. В тази насока Баку използва възможностите не само на държавните, но и на неправителствените структури, писателските съюзи и младежките инициативи като културен процес.
„Тук обаче културата се използва като политически инструмент за пренаписване на историята и идеологическо оправдаване на териториални претенции. Тази книга, както и представянето ѝ в Узбекистан, са част от една и съща пропагандна мрежа, чиято цел е да представи Западен Азербайджан на международната общност като идентичност, която исторически е съществувала и сега се предефинира“, пише уебсайтът.