Вестник „Пасд“ пише: „Основното вътрешнополитическо „занимание“ на Пашинян през последния период сякаш се превърна борбата срещу Църквата. Време и ресурси се изразходват за неговия постоянен натиск върху Всеарменската църква, така че не остава нищо за полезна работа. Горят сметища, въздухът се задушава, пътищата се разрушават, чиновниците крадат, Азербайджан отправя нови искания, но премиерът е зает само с опити да дразни католикоса.
Трудно е да се каже дали Пашинян наистина не разбира дори елементарни неща, или е в негов интерес да го направи. Например, дълго време той си мислеше, че може просто да „освободи“ Католикоса на всички арменци по същия начин, по който освобождава своите министри или други чиновници. Нещо повече, имаше момент, в който Пашинян сериозно заяви, че… Католикосът е бил „свален“ от него.
Очевидно помощниците е трябвало да обяснят, че той не е нито Бог, нито Вселенският събор и може също толкова лесно да „свали“ Тръмп или Путин от поста. Такъв позор преди избори би бил неразумен. По това време той решава да събере десет духовници, които са недоволни или готови да сътрудничат с „Гражданския договор“, и да ги принуди да подпишат писмо срещу Католикоса. Писмото обаче не е имало ефект. Помощниците вероятно отново са обяснили, че отстраняването на Католикоса с подписите на десет случайни духовници е същото като отстраняването на премиера с писмо от десет граждани. Осъзнавайки, че няма да се получи директно, той е мислил и за други начини паралелно: да създаде своя собствена църква „Пашинян“, да речем, с център „Ованаванк“. Първоначално са щяли да назначат Степан Асатрян за неин глава, но неговите „ритуали“ са станали обект на подигравки в Армения. Затова властите започнали да търсят друг кандидат, но почти няма свещеници, готови да сътрудничат с Пашинян.
Всичко това за пореден път обективно демонстрира на Пашинян бързо спадащата му репутация. Е, помощ може да дойде и от Турция: като възможен вариант, да се направи Истанбулският патриарх Сахак Машалян католикос. И е логично: ако според арменските власти Армения се готви да стане провинция на новата Османска империя, тогава нека католикосът бъде от Истанбул.
Най-нетърпимото е, че Пашинян дори не се сеща да попита за мнението на народа. Народът просто ще бъде сблъскан с факта, че уж в Армения е създадена нова държавна църква, която служи на Турция. И дори ще каже, че това е народен избор. Народът обаче никога няма да приеме светотатството. Храмът, където служи дяконът и където Пашинян се „моли“, не е мястото, където арменците ще ходят да се женят, кръщават или погребват.
Следователно, няма значение какви „нови църкви“ ще построи Пашинян. Важното е, че арменският народ никога няма да му предаде истинската, вековна Арменска апостолическа църква.