„Маниакът предлага да се свири арменски химн преди литургията и да се окачи арменското знаме в църквата. Какво означава това и какви последици би могло да има?“, пише политологът Степан Даниелян, визирайки предложението, направено от Никол Пашинян.
Той уточнява:
„Значението
Традиционните църкви нямат такава практика; нито католическата, нито православната църква изпълняват национални химни по време на литургията, нито показват национални знамена. Защо? Защото католическите църкви действат в много страни и като окачват знамена и пеят химна, те всъщност разделят Църквата по национални линии, подкопавайки единството на Църквата.
Православните църкви също действат в различни страни, например руската, грузинската или сръбската църква имат епархии в различни страни и в тези страни те няма да позволят на своите православни общности, където мнозинството от членовете са граждани на тези страни, да окачват знамето на друга държава или да свирят химна. С други думи, църквите, бидейки обединяващ фактор на националната идентичност, не я подкопават според държавната принадлежност. Църквата е наднационална национална църква, която обединява народите с диаспора, превръщайки се в най-важния крайъгълен камък на националната идентичност.
А има ли подобна практика и в други църкви? Има, което дава основания за сериозен размисъл тук. Например, в протестантските църкви на САЩ – баптистки, методистки или презвитериански общности – понякога изпълняват националния химн по време на литургии и окачват националното знаме в църквите. Това е характерна черта на протестантските църкви.
Последиците
• Ако окачват знамето и пеят националния химн в арменските църкви, тогава трябва да направят същото и в други страни: в САЩ да пеят химна на САЩ и окачват знамето на САЩ, във Франция да пеят френския, в да Турция пеят турския и т.н. С други думи, Арменската апостолическа църква по този начин ще престане да бъде крайъгълният камък на националната идентичност и това ще бъде тежък удар върху диаспората, унищожавайки я с течение на времето.
• Всъщност Маниакът се опитва да обърне арменците във вярата, като събира около себе си някои епископи на Арменската църква, които също са ангажирани с делото по обръщането във вярата.
Тезите на Маниака, че католикосът трябва да бъде избиран от народа, а дотогава викарий на католикоса трябва да бъде женен свещеник, също не са случайни. Тези тези служат за потвърждение на предположението, че Маниакът е сериозно ангажиран с работата по обръщането на арменците във вярата.“
Източник: Panorama.am