Азербайджанската страна полага много сериозни усилия за присвояване на ислямското културно наследство, намиращо се в Република Армения, според monumentwatch.org.
На 5 декември 2025 г. в Баку се проведе международна конференция, озаглавена „Културното наследство и правото на завръщане“. Илхам Алиев се обърна към участниците. Ключовото послание беше, че Армения твърди, че систематично е унищожавала материалното и нематериалното културно наследство на азербайджанците в продължение на много години, по-специално свещени места и гробове. Беше отбелязано, че е особено важно азербайджанската страна да направи правна оценка на тези събития в рамките на международното право и да предприеме подходящи стъпки. Това трябва да бъде последвано от стъпки, насочени към възстановяване на това наследство, в съответствие с „идеологията за завръщане на азербайджанците и Западен Азербайджан“.
Азербайджанската страна полага значителни усилия за присвояване на ислямското културно наследство, намиращо се в Република Армения, и представянето му като тюркско-азербайджанско. Първите стъпки в тази посока са направени по време на съветската епоха от историка Зия Бунядов и ориенталистката Мешади-ханум Нейматова. Сюник е бил основният фокус. Нейматова публикува надписи върху мюсюлмански надгробни плочи в селата Воротан, Вагатин и Агиту в района на Сиси в провинция Сюник, които съдържат умишлени грешки в интерпретацията им. Това е документирано от известния ориенталист А. Хачатрян, който в обемната си книга за арабските надписи в Армения разглежда подробно всеки надгробен камък от съдържателна, граматическа и езикова гледна точка.
Основното обвинение, отправено от официален Азербайджан, е, че арменската страна е унищожила „азербайджански светилища, гробове и паметници“ и е скрила тяхното съществуване. В случая, следният документ, озаглавен „Списък на историческите и културни паметници, разположени на територията на Република Армения, включително азербайджански паметници или паметници, използвани от тях“, предизвиква „объркване“. Списъкът включва мюсюлмански паметници, разположени в Армения, заедно със снимки, кратка информация и описание на състоянието им по региони. Трябва да се отбележи, че в списъка са изброени отделно и татарски и азербайджански гробове. Сградите на селски джамии, построени на териториите на бивши татарски села, също не са скрити.
Тъй като азербайджанската страна подчертава, че арменската страна уж разрушава свети места, следва да се отбележи, че в района на Сюник поклонническото място Бугакар Пир, разположено близо до село Лехваз, и светилището Баба Хадж, разположено близо до село Шванидзор, остават непокътнати. Това са били свещени места за мюсюлманското население, включително кюрди, перси и тюркоезични, особено от 19-ти век насам, както и за азербайджанците по време на съветската епоха. В много села с бивше азербайджанско или смесено население са запазени паметници на Отечествената война и чешми в памет на загиналите във войната азербайджанци.
Относно състоянието на съхранение на гробовете, трябва да се отбележи, че значителен брой от тях са в задоволително или добро състояние. Разбира се, има и повредени гробове и надгробни плочи, които не са били скрити и са били документирани в официални списъци и документи.
Азербайджанската страна не предоставя сериозни обосновки или аргументи за обвиненията си, а тези, които предлага, са изопачаване на исторически факти. Това се вижда най-добре при разглеждане на „азербайджанските обвинения“ срещу мюсюлманското наследство на Ереван.
Считаме за важно да отбележим, че арменската академична мисъл редовно се занимава с ислямското културно наследство в Армения и връзките между арменската и ислямската култура от 7-ми век, когато Армения става част от Арабския халифат. Арменско-ислямски културни връзки се наблюдават в селджукското изкуство и монголските и постмонголските връзки с племената Кара Коюнлу и Агх Коюнлу“, се отбелязва в изявлението.