През последните дни се наблюдава значително увеличение на инициативите на местните власти във Франция, насочени към защита и освобождаване на арменски затворници, държани от Азербайджан. По-конкретно, на 17 декември Общинският съвет на Париж прие резолюция, с която се изисква защита и незабавно освобождаване на арменските затворници, произволно държани в Азербайджан. Парижките общински власти официално потвърдиха ангажимента си за защита на правата на човека, подкрепа на народа на Арцах и спазване на международното право.
Приетата резолюция припомня, че след военните действия на Азербайджан, започнали през септември 2020 г., както и падането на Република Арцах през септември 2023 г., група арменски политически, военни и цивилни фигури бяха арестувани и понастоящем са изправени пред съдебно преследване в Баку. Документът отбелязва и действията на града от 2020 г. насам, включително предоставянето на хуманитарна помощ, политическа подкрепа, присъждането на почетно гражданство на народа на Арцах и инициативи, насочени към привличане на международното внимание към проблемите на насилствено разселените арменци от Арцах.
Същия ден град Ница изрази подобна позиция. По инициатива на кмета Кристиан Естрози, на фасадата на сградата на кметството бяха публикувани снимки на двадесет и трима арменски затворници, за да се привлече общественото внимание към съдбата им. В изявление, публикувано в социалните мрежи, кметът на Ница нарече затворниците от Арцах заложници и призова Франция и Европа да предприемат решителни действия срещу азербайджанските власти.
Тези едновременни инициативи в Париж и Ница не са случайни. Те са доказателство за по-широк процес: многобройни общности и местни власти във Франция са поели морална и политическа отговорност. По-конкретно, те повдигат въпроса за арменските затворници в контекст на мълчание и бездействие на международно политическо и дипломатическо ниво.
Тези инициативи демонстрират споделената воля на значителна част от френското общество и политици да припомнят, че произволните задържания, съдебните процеси, провеждани без справедлив процес, и унищожаването на културно наследство са груби нарушения на международното хуманитарно право и основните права на човека и заслужават осъждане, независимо от геополитическата ситуация.