Алиев умишлено избра деня след получаване на наградата „Зайед“ от всички календарни дни за доживотните присъди. По една проста причина: да унижи арменския народ. Това написа на страницата си във Facebook Вахе Ованесян, член на групата „Алтернативни проекти“.
Той, по-специално, отбеляза: „Вчера пред камерите се случи публичен акт на унижение на делегацията, когато арменската делегация се поклони на Алиев, който управляваше обстановката без миг колебание. Нищо не попречи на Никол да каже при получаването на наградата: „Благодаря, но не мога да приема това напълно, защото моите сънародници са държани в бакинските затвори.“ Нищо не му попречи да каже, че това не е пълен мир и пълноценно награждаване, стига едновременно да се разрушават арменски църкви, градове и села, стига стотици хиляди арменци да бъдат лишени от правото да посещават гробовете на своите близки и да влизат в домовете им.
Нито международното право, нито международният етикет го забраняваха. Едно нещо го „забраняваше“: агонията на морала в Армения, липсата на вътрешен натиск в Армения.
Моралният компонент трябва да доминира в предстоящите избори. Нека не си мислим изведнъж, че ще можем да постигнем голям пробив в обществените настроения само със социални и икономически обещания.
Не бива да се страхуваме, не бива да избягваме да поставим арменския избирател, целия електорат, пред морален избор. Нека ги накараме да се чувстват обидени, нека ги накараме да се чувстват разстроени, нека ги накараме да не се страхуват да приемат, че са унижавани. Именно с този компонент на морала е възможно да се направи пробив в решителния електорат от 60 процента от безразличните, нерешилите се. Нещо повече, необходимо е да се направи това дори в останалия нерешителен електорат от „680 хиляди“. Архиепископ Баграт казва: храмът ще спечели улицата, духовната Армения ще спечели истинската-фалшива Армения.
Това не е истинската Армения, колкото и постоянно да се повтаря лозунгът. Това е истинска фалшива Армения, където сме унижавани, показно, цинично и се преструваме, че не виждаме, не забелязваме, не сме унижавани.
Социалните и икономическите програми могат да променят сегментарните настроения, но масивна (пробивна) промяна в обществените настроения е възможна единствено с нематериални идеи. Може би някои избиратели наистина гласуват „според съдържанието на хладилника“, но това не е извинение за опозиционните политически и обществени сили. Напротив, това е добро предизвикателство да се създадат идеологически коридори към всички слоеве на обществото, които могат да изведат дори „избирателя на хладилника“ на друго ниво.
Следвоенната бедност наистина не ни отива и за това е нужно да покажем истинския източник на бедността, който е извън хладилниците. Уважението към избирателя трябва да диктува издигането му няколко нива по-високо, откъдето настоящите власти безкрайно се опитват да го бутнат надолу, превръщайки го в „добре хранен, добре живеещ“ бозайник. Важно е антиправителствените системи да имат дълбоко разбиране за всичко това.“