Геноцидната политика на Азербайджан продължава, а безнаказаността и отричането създават допълнителни рискове от повторение на трагедии като погромите в Сумгаит. Бившият държавен министър на Арцах Артак Бегларян заяви това в интервю за журналисти в Мемориалния комплекс Цицернакаберд по време на събитие, отбелязващо годишнината от погромите в Сумгаит.
Според него, заплахата от повторение на подобни престъпления остава както поради политиката на Баку, така и поради недостатъчната реакция от страна на арменските власти.
„Арменските власти не реагират по никакъв начин, не предприемат никакви превантивни мерки. Напротив, те улесняват геноцидната политика на режима на Алиев и неговата антиарменска позиция. Само по себе си това е болезнено за признаване, но, за съжаление, вече се е превърнало в модел. От азербайджанска страна също се наблюдава ясна закономерност: те последователно следват тази политика, опитвайки се да представят арменската страна като агресор и страна, за която се твърди, че извършва геноцид“, заяви Бегларян.
Според Бегларян, политиката на отричане и изкривяване на реалността създава сериозни рискове за сигурността на арменския народ и допринася за по-нататъшната ескалация на напрежението в региона.
В рамките на възпоменателното събитие, общественици и оцелели от събитията в Баку положиха цветя на хачкара, издигнат в памет на жертвите на сумгаитските погроми. Участниците отбелязаха, че пазят спомена за събитията и загиналите си близки.
Погромите срещу арменското население в азербайджанския град Сумгаит на 27-29 февруари 1988 г. доведоха до десетки смъртни случаи и стотици ранени. Тези събития отбелязаха повратна точка в ескалацията на междуетническия конфликт и предизвикаха първите вълни от арменски бежанци в Нагорни Карабах и Армения.
Точният брой на жертвите остава предмет на дебати. Официални данни от онова време посочват, че са били убити 26 арменци, но има достатъчно доказателства, че няколкостотин души са били убити и измъчвани в рамките на три дни.