„Последното проучване, проведено от Международния републикански институт, разкрива важна реалност: в арменското общество няма доверие в проекта TRIPP, така наречения „Път на Тръмп“. Въпреки че правителството се опитва през последните месеци да го представи като важен инструмент за регионален мир, премахване на блокадата на Армения и дори запазване на държавността, обществените настроения показват съвсем различна картина“, пише политологът Сурен Суренянц.
Той уточнява, че според данните от проучването 34% от анкетираните са категорично против прилагането на TRIPP, а други 13% са частично против него. В същото време 24% от анкетираните подкрепят проекта напълно, а 20% – частично. Тези цифри доказват, че в обществото няма уверен и стабилен консенсус около тази инициатива. Нещо повече, преобладава предпазливо или негативно отношение.
„Това означава, че значителна част от обществото не приема твърдението на правителството, че TRIPP сам по себе си ще осигури мир, стабилност на арменската държавност или реално деблокиране на регионалните комуникации. Това недоверие има и по-дълбоки причини. TRIPP не е резултат от арменско стратегическо мислене. Той е формиран в рамките на геополитическите разчети на великите сили, където Армения действа като територия, през която се прави опит за реализиране на регионални комуникационни и политически проекти. Следователно в обществото се формира интуитивно усещане, че инициативата обслужва повече интересите на външни играчи, отколкото дългосрочните стратегически цели на Армения.
В същото време бъдещето на проекта зависи не само от вътрешнополитическите дискусии в Армения, но и от бързо развиващите се геополитически процеси в региона. Нарастващото напрежение около Иран и възможността за засилване на военната ескалация вече правят перспективите за TRIPP още по-несигурни.
Ако САЩ и Израел успеят да постигнат стратегически успех и в Иран се сформира правителство, по-лоялно към Вашингтон и Тел Авив, цялата логика на регионалните комуникационни проекти може да бъде преразгледана. В този случай настоящото геополитическо значение на TRIPP може да намалее, тъй като иранският фактор като регионален противовес ще бъде значително отслабен.
Ако, напротив, Иран е в състояние да устои на външен натиск и да запази стратегическите си позиции, Съединените щати едва ли ще могат да предоставят политическите и гаранциите за сигурност, необходими за устойчивото изпълнение на подобни проекти. В този случай, TRIPP може да остане на ниво политически декларации и дипломатически дискусии.
Тази несигурност обаче има и последици за сигурността на Армения. Ако регионалните комуникационни проекти останат преустановени или в неизвестност за дълго време, вероятността Азербайджан да се опита да прокара своя дневен ред чрез сила, а не чрез преговори, се увеличава. Опитът от последните години показва, че Баку постоянно използва фактора на военното превъзходство, за да постигне своите стратегически цели.
При тези обстоятелства съдбата на TRIPP може да се определи не толкова от решенията на Ереван или дори Баку, колкото от по-широката геополитическа конкуренция, която оформя бъдещето на целия Близък изток и Южен Кавказ днес“, пише той.