Вестник „Пасд“ пише:
„Изявлението на заместник-председателя на Милли Меджлиса на Азербайджан Зияфет Аскеров, че всеки „западен азербайджанец“ има право да се „върне“ в земите на своите предци, за пореден път разкрива крещящата асиметрия в процеса на нормализиране на арменско-азербайджанските отношения. Очевидно е, че Баку държи това невярно и пресилено твърдение на дневен ред като легитимен инструмент за бъдещи претенции и постоянен натиск върху суверенната територия на Армения.
Най-тревожното в тази ситуация обаче е пасивното, страхливо и подчинено отношение на арменските власти, за разлика от арогантното им и заплашително „вътрешно“ поведение.
Вместо да демонстрира адекватен и твърд дипломатически отговор на тези агресивни и разрушаващи държавата тези, изказани от Азербайджан, арменското ръководство предпочита да се преструва, че такъв проблем не съществува. Това е в случая, когато арменската страна охотно обсъжда и приема почти всички искания на Азербайджан, започвайки от едностранните принципи за демаркация на границата до готовността за промяна на Конституцията на собствената страна.
Създаде се ситуация, в която правителството, което се явява пред вътрешната аудитория с агресивна реторика, викове и „дух“ имидж, не е способно дори да задава примитивни и логични въпроси на външния фронт.
Ако Армения изпълни всички предварителни условия на Баку, защо Азербайджан, който уж се стреми към мир, не се откаже официално от своите фалшиви, абсурдни и опасни приказки за „Западен Азербайджан“?
На фона на всичко това, политиката на абсолютен отказ, възприета от арменските власти по въпроса за Арцах, заслужава специална критика. Официален Ереван не само не се опитва, но и открито избягва да повдига въпроса за колективното и безопасно завръщане на арменците от Арцах, защитата на техните права и собственост на международни платформи. Като напълно изтриха защитата на правата на своите сънародници от международния дневен ред и смятайки страницата за Арцах окончателно затворена, властите дадоха възможност на Баку безпрепятствено да прокара своята историческа фалшификация. В резултат на това Азербайджан, чрез етническо прочистване на местните арменци от Арцах, днес представя пред международната общност изфабрикуваната теза за „Западен Азербайджан“, докато арменското правителство мълчаливо следи този процес, страхувайки се да не наруши „илюзията за мир“, която самото то е измислило.
Докато арменската дипломация действа изключително като отстъпник и защитник на исканията на Азербайджан, всяко хартиено споразумение няма да донесе мир, а просто ще запечата поредната капитулация на Армения.“