Еврейската общност в Армения се надява, че решението на израелското правителство да признае арменския геноцид в Османската империя ще стимулира развитието на отношенията между двете страни, според „Таймс ъф Израел“, в репортаж на израелската информационна агенция JTA. Според изданието, от началото на войната в Украйна, еврейската общност в Армения е нараснала значително благодарение на имиграцията на имигранти от Русия и Украйна. В Ереван са се появили нови социални и културни инициативи, обединяващи местни и наскоро пристигнали евреи. JTA отбелязва, че това се случва на фона на постепенното възраждане на еврейския живот в републиката, който дълго време е оставал оскъден.
Натаниел Трубкин, основател на общността „Еврейски дом“ в Ереван, заяви, че признаването на арменския геноцид е дългоочаквано събитие за местната еврейска общност. „Всеки уважаващ себе си евреин знае какво се е случило с арменците. Разбира се, много арменци питат: „Защо чак сега?“ Всичко е въпрос на политика“, цитира го авторът.
Друг интервюиран, Самсон Карапетян, отбеляза, че еврейският и арменският народ споделят сходен исторически опит. Той твърди, че е невъзможно да се обсъжда Холокоста, без да се припомни арменският геноцид, тъй като и двете трагедии трябва да се изучават заедно.
JTA отбелязва, че признаването на геноцида може да бъде отправна точка за подобряване на отношенията между Армения и Израел, въпреки постоянните разногласия относно продажбите на израелско оръжие на Азербайджан и дългогодишния отказ на Йерусалим да признае арменския геноцид. Изданието отбелязва и признаци на постепенно сближаване между двете страни: очаква се откриването на културния и бизнес център „Израелски дом“ в Ереван, а арменски и израелски общественици обсъждат нови възможности за сътрудничество.
На 28 юни израелското правителство единодушно одобри проекторезолюция за признаване на арменския геноцид, внесена от външния министър Гидеон Саар. Документът все още трябва да бъде одобрен от Кнесета и ако бъде одобрен, Израел ще стане 36-ата държава, която официално признава арменския геноцид. Одобряването на резолюцията предизвика противоречия: Турция я нарече „злонамерена инициатива“, Азербайджан призова Израел да преразгледа позицията си, а фронтменът на System of a Down Серж Танкян заяви, че израелските власти експлоатират арменската трагедия за политическа изгода.
От своя страна, арменският премиер Никол Пашинян, след решението на израелското правителство, заяви, че Ереван смята за ненужно да отговаря на него, тъй като не желае да участва в „оръжаването на арменския геноцид“. Централният съвет на „Хай Тад“ на АРФ Ташнагцутюн приветства решението, като подчерта, че то ще бъде окончателно едва след одобрението му от Кнесета, и призова Израел да оцени ролята си в събитията около Арцах.
Според израелски медии, включително Ynet News и The Times of Israel , правителствата на Бенямин Нетаняху блокират подобни инициативи от години, опасявайки се от обтегнати отношения с Турция и Азербайджан. През януари 2020 г. тогавашният арменски президент Армен Саркисян, говорейки в Кнесета по време на Световния форум за Холокоста, призова Израел официално да признае и осъди арменския геноцид, но позицията на израелското правителство остана непроменена. В следващите години израелски политици многократно повдигаха въпроса за арменския геноцид на фона на влошаващи се отношения с Турция: през януари 2024 г. външният министър Израел Кац, в отговор на изявления на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, заяви , че Турция „е извършила арменски геноцид в миналото си“, а през август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху заяви в интервю , че лично признава арменския, асирийския и гръцкия геноцид. Това твърдение обаче беше критикувано в Армения, тъй като не представляваше официалната позиция на държавата.
Източник: Armenia Today