Днес искам да пиша за стратегията „Анаконда“. Стратегията „Анаконда“, като развита и съзнателна стратегия, е използвана за първи път от американския Север срещу Юга по време на Гражданската война. По-късно, по време на Студената война, Съединените щати прилагат стратегията „Анаконда“ срещу СССР. След това тя е продължена срещу Русия, Ирак, Либия и сега Иран…
Сега да се върнем към нашия регион. Напоследък се говори много за създаването и задълбочаването на регионалната свързаност. По-конкретно, има проект за свързване на Армения с Азербайджан и Турция.
От 90-те години на миналия век Турция и Азербайджан прилагат „стратегията на анакондата“ спрямо Армения отвън, а сега целта им е да приложат стратегията на анакондата отвътре в Армения.
Стратегическата цел на тази проклета идея за взаимосвързаност за Турция и Азербайджан е Армения, намирайки се в логистична, икономическа, хранителна и енергийна зависимост, да се откаже от възможността да води самостоятелна външна политика, от която обективно ще бъде лишена, и да се превърне в обикновен придатък, чиято единствена функция ще бъде да осигурява транзитна сигурност за регионалните амбиции на Азербайджан и Турция, без възможност за самостоятелна политика.
За Азербайджан въпросът за конституционните промени е нещо повече от правен въпрос. Това е дълбок въпрос, насочен към максимално влияние върху външната и вътрешната политика на Армения.
Декларацията за независимост на Армения е нещо повече от просто символичен документ. Това е философия за вътрешната и външната политика на Армения и ако се съгласите да промените тази философия, вие приемате новия си статут…
Всяка партия, която насърчава конституционни промени и взаимосвързаност между Армения, Азербайджан и Турция, обслужва „стратегията на анакондата“, която Азербайджан и Турция използват срещу Армения.
И анакондата един ден ще ви удуши.
Ара Погосян, политолог