Семейството на арменски затворник, държан в Азербайджан, заявява, че се страхува за живота му, след като е загубило всякакъв контакт с него повече от месец, след съобщения за рязко влошаване на здравето му. 56-годишният Лудвиг Мкртчян е затворен в Баку от близо шест години. Адвокатката му, Лусиана Минасян, настоятелно призовава азербайджанските власти и президента Илхам Алиев незабавно да му позволят да говори със семейството си, заявявайки, че дори едно телефонно обаждане е основна хуманитарна мярка.
Според Минасян, съпругата на Мкртчян, Грануш Шахбазян, е разговаряла с него за последен път на 19 юни. По време на този разговор той каза, че е припаднал, след като е получил силна слабост и внезапно влошаване на здравето си. Казал ѝ, че е бил закаран на кардиологичен преглед. Оттогава семейството твърди, че не е получило никаква информация за състоянието му. Азербайджанските власти не са предоставили медицинска диагноза или официално обяснение, а комуникацията с Мкртчян е напълно прекъсната.
Минасян заяви, че най-новата налична медицинска информация показва, че Мкртчян страда от възпалителни усложнения, повтарящи се аномалии в жизненоважните си здравни показатели и сериозно сърдечно заболяване, включително хипертрофия на лявата камера. Тя каза, че ако му бъде позволено да направи поне едно телефонно обаждане на жена си, това би било минималната демонстрация на уважение към човешкото достойнство и би дало шанс на семейството му да потвърди, че е жив и в съзнание.
Случаят допълнително засилва нарастващата загриженост относно състоянието на арменците, задържани в азербайджански затвор. Според официални данни, 19 арменски затворници остават в затворите в Баку, включително бившите политически и военни лидери на Арцах, много от които са осъдени на присъди от 15 до 20 години или доживотен затвор.
Арменски официални лица, адвокати, представляващи задържаните, и международни защитници на правата на човека многократно са призовавали за прозрачност по отношение на здравето на затворниците, достъпа до техните семейства и правна помощ, както и спазването на международните хуманитарни стандарти.