Годините на Първата Арцахска война също имаха много сериозни последици в редица селища на Република Армения, особено в района на Сюник. В този контекст, село Корнидзор заслужава специално споменаване, където последствията от Първата война са видими и днес: следи от обстрели по време на войната все още са налице по портите на повечето селски къщи.
През тези години в селото са сформирани отряди за самоотбрана, които участват в боевете за самоотбрана както на Арцах, така и на селото. Значението на Корнидзор се дължи особено на факта, че селото се намира близо до южния път, водещ към Арцах, и е свързано със стратегическата зона Горис-Бердзор. По време на първата война запазването на Бердзорския коридор е от жизненоважно значение за сухопътната връзка между Арцах и Армения.
По време на пасивната и активната фаза на първата Арцахска война, Корнидзор винаги е бил изправен пред опасности. В частност, има много случаи, когато през различните години на войната врагът е демонстрирал геноцидно поведение както към бойците на селото, така и към мирните жители. И до днес всички помнят инцидента с Левон Асрян от Корнидзор през 1989 г.: бащата на четири деца е пленен от азербайджанците и брутално убит. Съпругата на Левон Асрян разказа подробности за този ден през 1993 г.
„На 22 ноември той излезе рано сутринта. Беше негов ред да пасе овцете и този на Мартун Авагян. Както обикновено, оставихме му хляб. Той не се върна вечерта. На различни места първо намерихме гегата, после кибрита, цигарата, шапката, после хляба, който беше оставил… Стадото овце беше прокарано покрай военния контролно-пропускателен пункт. Селяните поискаха да им бъде позволено да проследят следите на откраднатото стадо и да продължат търсенето на изчезналите.“
Съветските войници заплашили да ги застрелят. Следите и пътят водели към азербайджанското село Мазмазак. Само седем дни по-късно тялото било върнато. Татуировката на дясното му рамо – име, фамилия, презиме – била отрязана, ръцете му били напълно изгорени, десният му гръб бил смачкан. Беше измъчван до неузнаваемост. Най-големият ми син все още служеше в армията, не знаеше нищо за смъртта на баща си, криехме от него. Ще си бъде вкъщи на рождения си ден, какво да му кажем…: , споделя вдовицата на Левон Асрян.“ (Аршакян А., „Смърт неизвестна: Смърт, смърт известна: Безсмъртие“, Ереван, 1993, стр. 53).
Трагичната история на Мартун Авагян, който е заловен и брутално убит заедно с Левон Асрян, се помни от всички и до днес. Той също е убит с нечовешка жестокост от врага, след като е пленен. Съпругата на Мартун Авагян също разказа подробностите от този трагичен ден.
„Беше 7 октомври. Всички бяхме вкъщи, пекохме хляб, а той се готвеше да прави барбекю. Изведнъж дойде новината, че турците от съседното село атакуват. Чакахме, но не си представяхме, че е възможно. Той тръгна, захвърли всичко и изтича навън. С какво, с кого? После всичко стана нормално. Нападенията след това зачестиха, стрелбите по-интензивни. От този ден нататък той се откъсна от дома, сякаш чакаше това.“
Край на убеждаването, край на питането… В края на краищата, той дори нямаше оръжие, отиде на служба с гегата си. В селото спонтанно се организира самозащита, отряд доброволци като него. Брат му беше един от организаторите. Истинската опасност беше сближила всички, обединила ги, но какво можеше да се направи с една тояга? Отвлякоха него и Левон Асрян в един и същи ден. Цялото село ги търсеше около седмица. Седмица по-късно донесоха труповете, казвайки: „Това също е услуга от нас към вас.“ Вдовицата на Мартун Авагян“ (Нуи, стр. 51).
След коварната капитулация и окупация на Арцах през 2023 г., село Корнидзор отново се превърна в гранично село.
Тези исторически факти показват, че врагът е останал същият и е готов да покаже истинското си лице във всеки един момент, да отвлича хора и да убива брутално. Арменците, живеещи в Армения и Корнидзор, трябва да осъзнаят, че е невъзможно да се живее мирно с такъв враг и „човешки вид“.
Фактът на тази трагедия, сполетяла Левон Асрян и Мартун Авагян, би трябвало да държи всички истински арменци трезви.
З. Шушеци, 168.am