Арменската апостолическа църква чества празника Въздвижение на Кръста Господен в неделята между 11 и 17 септември. Въздвижение на Кръста Господен е последният от петте големи празника на Арменската апостолическа църква. Това е най-важният от празниците, посветени на Кръста, установен в памет на завръщането на Кръста от плен и неговото прославяне.
Светият кръст се чества в памет на завръщането на Господния кръст от персийски плен в Йерусалим и неговото издигане на Голгота (въздигане). След откриването на Светия кръст, императрица Елена, по заповед на свети император Константин, построила църквата „Свето Възкресение“ на Голгота и поставила там Кръста Господен. След това тя построила църкви и параклиси във Витлеем и други свети места. Императрицата заповядала освещаването на тези свети църкви да се чества с голяма тържественост в продължение на осем дни. От този ден нататък е установено ежегодно на 13 септември да се чества освещаването на Кръста и празникът на Църквата, а на 14 септември – празникът Кръстовден.
На този ден, следвайки примера на Яков, брата Господен, първосвещеникът издигнал Кръста Господен, за да спаси вярващите, поради което празникът бил наречен „Въздвижение на Кръста Господен“.
Празникът на Въздвижението на Кръста Господен получава окончателното си потвърждение по-късно, когато персийският цар Хосров, по прякор Амбарищ, в разцвета на властта си през 610 г. желае да подчини император Ираклий и с писмо го кани да дойде, да признае върховенството му и да се поклони пред него. След като дава голяма армия на своя генерал Хорем, той го изпраща в земята на гърците, които започват да опустошават и да вземат големи плячки от земята на палестинците.
През 614 г. генерал Хорем, след като обсажда града в продължение на деветнадесет дни и подкопава основите му, го превзема. Когато персийската армия влиза в града, цялото население е избито. 57 000 души са убити, а 35 000 са пленени, включително патриарх Захария. След това персите влизат в църквата „Свето Възкресение“, заграбват Животворящия Свети кръст и златните и сребърни принадлежности на църквата и изгарят града.
Тогава командирът заповядал на пленниците си да възстановят града и да изгонят всички евреи, а самият той отнесъл Светия кръст в Персия. Когато войската се приближила до столицата, цар Хосров излязъл да ги посрещне, за да поздрави Господния кръст, като по този начин неволно прославил Христовия кръст.
Когато Христовият кръст влязъл в града с такава чест, персийският цар го пазел в съкровищницата си с голяма почит и постоянно държал неугасим светилник пред кръста. Местните жители се отнасяли с голямо благоговение към Господния Кръст и казвали, че Богът на християните е дошъл при тях.
Историята е записала, че при завръщането си в Йерусалим, Кръстът прекарал известно време в град Карин. Поради тази причина високият връх на планините, издигащи се от югоизточната страна на Каринската равнина, се нарича Хачапайт. В подножието на планините със същото име се намира манастирът Хачка. На мястото, където е издигнат Кръстът, тече бистър извор, заобиколен от босилек. Тази легенда станала причина за установяването на обреда за благословия на босилека по време на празника Въздвижение на Кръста Господен.
В края на церемонията осветеният босилек се раздава на вярващите.
В народната традиция Въздвижение на Кръста Господен, или „Србхеч“, е радостен празник, символизиращ началото на есента. В навечерието на празника, в събота, жените пекат, а мъжете колят яре и готвят хоровадз. Според популярната легенда, ярешкото месо и пилафът от лимец са специалните ястия на този ден, без които празникът не може да бъде пълноценен.
Денят след Въздвижението на Кръста Господен е Задушница. На този ден църквите отслужват литургии, отслужват погребални обреди и след това посещават гробовете на починалите.
Арменската апостолическа църква чества следните празници, посветени на Светия кръст: Появяване на Светия кръст, Въздвижение на кръста, Светият кръст на Варага и Намиране на Светия кръст. От тези четири три се честват от всички християнски църкви, като само празникът на Светия кръст на Варага е специфично арменски и се чества само в нашата църква.
news.am