На 13 септември неделя 2026 година арменската църква „Сурп Кеворк” в Пловдив се изпълни с богомолци, дошли за да присъстват на Светата божествена литургия посветена на празника Хачвераци дон-Кръстовден –Въздвижение на Св.Кръст Господен. Арменската апосталическа Света църква отбелязва този голям празник в неделята между 11и 17 септември. Той е последният от петте Дахавари /големи църковни празници/в годината, които се Дзънунт /Рождество Христово/, Задиг /Великден/, Вартавар/празник на водата и розата/ и Аствадзадзин /Преображение на Света Богородица/. Българската православна църква отбелязва Кръстовден /Въздвижение на Светия кръст Господен/ на постоянна дата 14
септември.
В празничния ден в средата на храма на видно место беше сложен постамент, а на него беше поставен огромен красив арменски кръст, около който бяха подредени свежи стръкове босилек /рейхан/. Светата литургия отслужиха Дер Таниел Караджян и църковния клир Кеворк Язъджян, Хачик Язъджян и Варткес Шишманян с участието на хор „Шънорхали” с диригент Люси Хампарцумян. С посветени на деня тържествени песнопения и слова се отслужи Бадарака /литургията/ след което Дер Таниел произнесе вдъхновен кароз /проповед/ посветен на празника. Той говори за свещената сила на Кръста и на молитвата. Като ни призова с чиста мисъл и съвест да се молим, той подчерта, че така нашите молитви ще бъдат чути.
Духовникът подчерта, че за нашата църква и за нашия народ Кръстът е свещен, че с кръста ни кръщават, че
пред кръста се молим в нашата църква. И че силата на Кръста цял живот ни съпътства, като ни призова да пазим нашата църква, религия, вяра и Светия кръст. Разказа още и за притчата за змията в пустинята. Дер Таниел Караджян разказа още защо нашата арменска църква на този ден освещава рейхана /босилека/: защото тази благоуханна билка е била обрасла там, където е бил Светият кръст.
С песнопения и молитви се освети поставения около кръста рейхан. Дер Таниел със стрък босилек и кръст в ръка и църковния клир извършиха молитвата обръщайки се в четирите посоки на света около постамента. Това бе благословение на четирите краища на света /Антастани арарохутюн/. Благоуханието на рейхан и тамян и светлината на кристалните
полилеи придаваха особена тържественост на празника.
Завършвайки църковната служба отецът се обърна към присъстващите богомолци с думите: „Сурп Хачи зорутюнъ у ужъ цези хед ълла, Сурп Хачъ мишт цер бахабанъ ълла” /Силата на Светия кръст нека бъде винаги с вас, Светият Кръст нека винаги ви пази/.
След това продължи с думите „Шънорхавор Сурп Хачи донъ, шънорхавор анун унецохнерун „/Честит празника на
Светия Кръст, честито на именниците/. В края на църковната служба Дер Таниел с кръст в ръка благослови всеки от нас, като си взехме по стрък босилек.Честитихме си празника и се отправихме по домовете си, за да отнесем силата и славата на Христовия кръст за здраве и благоденствие на дома и семейството ни.
…
Днес когато светът е станал общ предвид огромната информация чрез електроните медии, интернет аз често неделните дни слушам църковни служби от Ливан,Сирия ,Гърция и други. На Хачверац попаднах на Сирийската от Кесаб, където съм била през далечната 1979 година. Това е малко селище до турската граница предимно населено с арменци,има голяма стара църква.На този ден тази година бяха поставили на двора голяма маса изпълнена с много различни плодове и зеленчуци,както и букети със стръкове рейхан,като наричаха освещаването „Перкорхнерки арарохутюн” /освещаване на урожая/. Беше интересно и исках да го споделя с нашите читатели.
Нъварт АПКАРЯН
