Редица организации за правата на човека в Германия изпратиха писмено обръщение до парламента на провинция Хесен – Ландтага, неговия председател, както и до Комисията (Съвета на настоятелите) за наградата за мир на Хесен в навечерието на връчването на наградата за мир на министър-председателя на Армения на 18 септември във Висбаден.
„НИЕ, ДОЛУПОДПИСАНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, ЯСНО ПОДКРЕПЯМЕ ДЪЛГОСРОЧЕН МИР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ И АЗЕРБАЙДЖАН , който може да бъде справедлив и устойчив само ако правата на насилствено разселеното арменско население на Нагорни Карабах се зачитат в съответствие с международното право, правата на човека и задълженията по Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, които до ден днешен са изключени от настоящия мирен процес. При присъждането на тази награда, Ландтагът не бива да пренебрегва тежките престъпления, извършени срещу засегнатото население, техните страдания или продължаващото унищожаване от страна на Азербайджан на хилядолетното арменско и християнско културно наследство в Нагорни Карабах.“
Авторите на писменото обръщение припомнят, че Германия призна Арменския геноцид на 2 юни 2016 г., с което потвърди историческата отговорност на Германия, установявайки принципа, че паметта за това престъпление срещу човечеството не трябва да се пренебрегва и че отговорността към настоящето и бъдещето трябва да произтича от него. Десет години след резолюцията на Бундестага за признаването, трагичните събития от 2023 г. в Нагорни Карабах изведоха на преден план въпроса какви последици трябва да произтекат от тази историческа отговорност. За съжаление, случилото се оттогава показва, че уроците на историята остават крехки, когато не се превърнат в ясни политически действия, пишат правозащитниците.
Подписалите апела цитират факти, вариращи от блокадата на Бердзорския (Лачински) коридор до военното нападение на Азербайджан срещу Арцах през септември 2023 г., насилственото разселване на повече от 100 000 арменци и международната реакция на това събитие:
СЛЕД ТОВА АВТОРИТЕ НА ПИСМОТО РАЗГЛЕЖДАТ ПРИСЪЖДАВАНЕТО НА ХЕСЕНСКАТА НАГРАДА ЗА МИР НА НИКОЛ ПАШИНЯН ВЪВ ВЪТРЕШНОАРМЕНСКИ КОНТЕКСТ, отбелязвайки, че при неговото управление „Арменската апостолическа църква е подложена на нарастващ натиск от страна на държавата, духовенството, включително архиепископите, е затворено и подлежи на ограничения за движение, правителството се намесва във вътрешните работи на Църквата, подлага католикоса на политически натиск и дори изисква неговото отстраняване“.
Правозащитници посочват, че това отчасти се дължи на застъпничеството на представители на църквата за правата на разселените лица от Нагорни Карабах. Опозиционни фигури също са подложени на политически натиск и лишаване от свобода. Премиерът Пашинян многократно публично е обиждал разселените лица, а в някои случаи дори ги е обвинявал в бягство. През март 2026 г. той публично попита жена, разселена от Нагорни Карабах, защо не е останала там, а през май 2026 г. се обърна към карабахските арменци с въпроса „Защо не умряхте?“, обвинявайки ги, че са изоставили войници. „Подобно отношение към жертвите създава обезпокоителен дисонанс с демократичните ценности и Наградата за мир, присъждана за мирно разрешаване на конфликти.“
„Ако Хесенската награда за мир насърчава настоящия мирен процес, като игнорира събитията, случили се в Нагорни Карабах, сериозните нарушения на правата на човека, международните последици и като пренебрегва правата на жертвите, тогава съществува опасност наградата, вместо да допринесе за разрешаването и преодоляването на конфликта, да бъде възприета като замазване на извършеното престъпление.
Ето защо призоваваме Парламента на провинция Хесен и Настоятелството на Наградата за мир да разглеждат присъждането на наградата на Пашинян като възможност за ясно идентифициране на нерешените въпроси на конфликта и да поискат тяхното включване в текущия мирен процес. По-специално, международно защитеното право на безопасно и достойно завръщане на арменците, насилствено прогонени от Нагорни Карабах, незабавното освобождаване на арменските заложници, държани в Баку, и ефективната и международно наблюдавана защита на арменското културно наследство в Нагорни Карабах.
Писмото е подписано от: председателя на Централния съвет на арменците в Германия Джонатан Шпангенберг, представителя на Обществото за защита на потиснатите народи Сара Райнке, председателя на Инициативата за признаване – Работна група срещу геноцида д-р Теса Хофман, президента на организацията за човешки права Christian Solidarity International д-р Джон Айбнер и ръководителя на германския клон на същата организация Петер Фукс.
„Голос Армении“