В интервю за „Жогховурд“,старши треньорът на арменския национален отбор Йегише Меликян говори за решението да ръководи отбора в труден период, за непоколебимата си отдаденост на националния отбор и за онези футболисти, които отказват да носят фланелката на националния отбор по различни причини. Той направи паралели между саможертвата на арменските футболни легенди и подходите на някои настоящи играчи.
– Г-н Меликян, когато поехте националния отбор на Армения, той дълго време нямаше успехи и предстоеше много труден мач срещу европейския шампион Португалия. Защо решихте да заемете тази позиция? Нямаше ли страх какво ще се случи в случай на загуба?
-Не се страхувам от загуба. Видях, че това е труден период за нашия отбор и исках да бъда до тях в този труден момент и да ги поведа напред. Ако отиваш на война, не бива да мислиш за смъртта. Ние сме нация, която е виждала война, виждали сме и победа, и поражение, но духът ни не е сломен. Същото е и във футбола – можем да печелим или губим, но за мен това е война и трябва да продължим напред. Най-важното е да стоим здраво на краката си и да не се отчайваме.
И се отчайвам само когато видя футболисти, които отказват да играят за националния отбор на този труден етап. Причините, които посочват, изобщо не ме удовлетворяват. Напоследък виждате такива, които играят тихо в клубовете си, здравето им позволява, но когато дойде редът им да играят за националния отбор, не искат да дойдат. Дават аргументи, които просто не мога да разбера.
– Кого имаш предвид?
– Не искам да споменавам имена. Аз самият играх за националния отбор и съм виждал истински бойци. Виждал съм Ромик Хачатрян, чийто крак беше толкова подут, че не можеше да си обуе обувките. Ние бяхме тези, които му помагаха. Виждал съм Артур Петросян, който едва успяваше да влезе на терена с подут крак и буквално умираше на терена. Виждал съм Армен Шахгелдян с подуто коляно, толкова здраво завързано, че не се сгъваше, но той играеше. Саргис Ховсепян се отдаде на отбора до последния си дъх. Виждал съм такива момчета.
-Може би са били обидени, затова ли отказват?
-Ако ще говорим за обиди, то много хора знаят моята история. Когато бях на 27-28 години, Рубен Айрапетян ме отстрани от националния отбор и каза: „Това е, той вече няма да бъде в отбора.“ Тогава бях млад, направих грешка. Не се оправдавам и не го обвинявам. Знаем, че Рубен Айрапетян беше студен човек, не прощаваше и не приемаше. Сега го разбирам много добре, но по онова време това беше голяма болка за мен.