Отец Хетум Тарвердян, духовният пастир на Ахтала и съседните села, пише:
„Загрижеността, изразена от Грузинската православна църква относно църквата „Свети Георги“ в Курмук в Азербайджан, би трябвало да ни накара да се замислим върху по-широк въпрос: какво се случва с християнското наследство на Южен Кавказ, когато исторически паметник се появи в рамките на съвременните държавни граници? По този въпрос ние, арменците, за съжаление, имаме не само историческа памет, но и собствен опит.
Манастирският комплекс „Давид Гареджа“ е един от най-важните паметници на грузинската християнска култура. Съществува обаче граничен проблем между Грузия и Азербайджан около някои части на комплекса. Този въпрос трябва да бъде решен законно и професионално, без да се прекроява историческото и духовното значение на манастирския комплекс за политически цели.
Но в случая с Дадиванк и Гандзасар ситуацията е различна. Тези манастири са свързани от векове с арменския християнски живот, Арменската апостолическа църква, арменските надписи, архитектурата и историята на Арцах. Дори днес, средновековни арменски надписи, запазени за Гандзасар, свидетелстват за неговата история, а Дадиванк също има богато наследство от арменски надписи и хачкари. И когато тези паметници се представят просто като „кавказко албанско“ наследство, заглушавайки или превръщайки арменския им исторически слой в второстепенен, възниква въпросът не само за опазването на паметниците, но и за правото на историческа памет.
Историята на албанското християнско наследство със сигурност е важна част от историята на региона. За да се разпознае една историческа култура обаче, не е необходимо да се заличат следите на друга. Историята не е игра с нулев резултат.
Ако в случая със Свети Георги Курмукски, Грузинската православна църква има право да се изкаже за запазването на своето историческо и духовно наследство, то същото право трябва да бъде признато и за Арменската апостолическа църква.Ако в случая с Давид Гареджа грузинската страна защитава църковното и културното си наследство, тогава това е разбираемо и естествено. Същият стандарт трябва да се прилага и за Дадиванк, Гандзасар и други арменски християнски паметници.
Не можем да кажем „тъй като паметникът се намира на територията на нашата държава днес, неговата история е наша“.
Държавна граница и културна памет не са едни и същи понятия. Районът може да се промени. Държавната граница може да се промени. Но средновековният протокол не се променя. Името, издълбано върху камъка, не се променя. Иконографията на стенописа не се променя. Архитектурният език на църквата не се променя. Ръкописът, съхраняван през вековете, не се променя. Следователно, историческата идентичност на един паметник трябва да се определя не от политическа декларация, а от научни факти.
Арменската апостолическа църква и Грузинската православна църква могат да играят ролята на партньори тук, а не на противници. Днес въпросът за Свети Георги Курмукски се повдига от Грузинската църква. Въпросът за Дадиванк или Гандзасар може да бъде повдигнат утре. И трябва да можем да защитим историческото наследство на всички християнски общности, спазвайки същия принцип. Защото защитата на християнското наследство не е борба за национална собственост. Това е защита на историческата истина, паметта и културното достойнство.
Ако Азербайджан наистина иска да запази християнските паметници под свой контрол, той трябва да позволи тяхната история да бъде представена пълноценно, включително арменските и грузинските исторически пластове, и да осигури независимо професионално проучване и съхранение.
Паметникът може да бъде реставриран. Камъкът може да се почисти. Покривът може да бъде ремонтиран.
Но ако се промени историята на паметника, не се възстановява историческото наследство, а се създава новата му политическа интерпретация. Християнският свят трябва да каже заедно: пазете църквите, пазете манастирите, пазете надписите, пазете историята. Защото Свети Георги, Свети Йоан, Света Богородица и Христовият кръст не могат да бъдат разделени от държавни граници. Между другото, днес Арменската апостолическа света църква чества празника на Свети Георги Велики. Нека Свети Георги бъде пазител на всички нас.
Източник: Panorama.am