Членът на борда на Републиканската Партия на Армения Микаел Григорян пише: „Когато Армения диктуваше и когато те започнаха да ни диктуват…
На 7 октомври 2016 г. Илхам Алиев публично обяви, че зад затворени врати от него се изисква да признае независимостта на Нагорни Карабах. Това се случи няколко месеца след Априлската война. По това време Армения беше победоносна държава, както вътрешно, така и външно. В резултат на външната и сигурностната политика, водена от третия президент на Република Армения Серж Саргсян, азербайджанският лидер беше принуден публично да признае международния натиск.
Днес всичко се обърна с главата надолу. Арцах вече беше признат за част от Азербайджан, а Никол Пашинян го направи сам след поражението. Сега те искат промяна на Конституцията на Армения, отказ от Декларацията за независимост и много други неща. Диктуват ни. Ние сме победената страна. Но хайде, те имат асортимент от мръсни „хватки“ за всичко.
Всичко това се вижда не само на масата за преговори. Това се вижда всеки ден на границата. Преди няколко дни азербайджански войник спокойно премина арменската граница, влезе в Сюник, остана на арменска територия дни наред, след което влезе в къщата на мирен жител, яде и пи и накрая простреля жена в крака пред очите на децата й. Той беше арестуван.
И после какво? Върховният азербайджански лидер започна да обяснява, че преминаването на войници е „различна тема“ от затворниците, че ако не върнем този, без да поискаме затворник в замяна, ако наш войник премине утре, кого ще му дадем на негово място? Това е просто абсурдно. Подобно нещо просто не би било възможно при Серж Саргсян. Дори и да беше, този азербайджанец щеше да гние в арменски затвор днес и щеше да остане там до края на живота си.
И сега, със същата логика, едно след друго се образуват наказателни дела срещу хора, които са дали реален принос за защитата и създаването на Арцах. Участници в първата и втората Арцахска война, държавници и ръководители на страната. Изглежда сякаш се изпълнява списъкът с желания на някой мустакат окупатор.
Накратко, тогава Армения диктуваше, а днес е тази, която слуша. Това е истинската разлика, която трябва да бъде отменена възможно най-скоро.“