„Чувствах отговорност да продължа делото на баща си, но нямаше натиск върху мен от членовете на семейството ми. Никой не ми каза, че трябва да стана футболист. Казваха: „Няма какво, продължаваш делото на баща си“, но никога не е имало усещане, че трябва да стана професионален футболист“, сподели спомените си от детството и разказа за първите си стъпки във футбола бившият капитан на арменския национален отбор и полузащитник на Интер Милано Хенрих Мхитарян в интервю за Обществената телевизия.
„Винаги съм мечтал, желанието ми винаги е било да играя футбол, защото обичам футбола. Не спорта, а самата игра“, отбеляза Мхитарян. Той каза още, че винаги е обичал да гледа видеоклипове с участието на баща си Хамлет Мхитарян. „Първите ми футболни спомени бяха свързани с него. Вкъщи винаги се опитвах да гледам тренировките и мачовете му на видеокасета и виждането на нещо, което никога преди не бях виждал, ми даде специално чувство. Все още помня епизодите, свързани с баща ми. Много бих искал да прекарвам повече време с него, да науча повече неща, да слушам съветите му. За съжаление не се получи и винаги си мисля, че ако баща ми не беше починал на 33-годишна възраст, възможно бе да не стана футболист. С други думи, възможно бе да не се върнем от Франция, да не се занимавам с футбол и да нямам тази страст и голямо желание да стана футболист“, каза Мхитарян.
Хенрих Мхитарян говори и за своите принципи във футбола. „Парите никога не са били основна цел за мен. Играех футбол заради амбициите си, целите си и мечтите, които имах от детството си“, отбеляза той. Спомняйки си миналото си, Хенрих Мхитарян също отбеляза, че не съжалява за нищо. „Нямам за какво да съжалявам.“
aysor.am