В Южен Кавказ, определянето на границите и признаването на суверенитета остават ключови въпроси в регионалния дневен ред. Освен това, териториални и исторически спорове съществуват не само между Армения и Азербайджан, но и между Баку и Тбилиси, според Telegram канала „Kavkazar“.
Азербайджан одобри нов състав на комисията за определяне на границата с Грузия. Тбилиси по-рано обяви намерението си да продължи двустранната работа. Според последните оценки страните са се споразумели за приблизително 260 километра от приблизително 446 километра на общата си граница. Несъответствията в съветските карти и сложният терен на граничните райони усложняват преговорите.
Подновяването на комисиите обаче все още не означава, че всички противоречия са разрешени. Един от най-сложните въпроси се отнася до средновековния манастирски комплекс Давид Гареджи, отбелязва каналът. Грузинската страна настоява, че целият комплекс принадлежи на Грузия, позовавайки се по-специално на карти от 1938 г. Правителството на страната също така заяви, че тези документи са били умишлено скрити от предишните власти.
Баку, от своя страна, оспорва грузинската идентичност на някои манастирски места и предлага собствена интерпретация на историята на християнското наследство на региона. По-конкретно, азербайджанската страна свързва някои паметници с т. нар. „Кавказка Албания“ – концепция, която използва, за да оправдае собствените си исторически претенции. Подобни интерпретации са спорни и засягат не само отношенията на Азербайджан с Грузия, но и отношенията му с Армения.
По този начин, както подчертава каналът, въпросът засяга не само държавната граница, но и кой има право да определя историческия произход на християнските паметници в Южен Кавказ. Подобни противоречия се очертават и в Карабах, където историческото и религиозно наследство също се е превърнало в обект на политическа конфронтация в Азербайджан.
Подновяването на комисиите демонстрира намерението на страните да запазят механизма за преговори, но окончателно споразумение по всички спорни въпроси все още не е постигнато. Същевременно, насърчаването от страна на Баку на собствената интерпретация на християнското наследство се превръща в допълнителен инструмент на регионалната политика. Този подход може да се разглежда като опит на Азербайджан да засили влиянието си и да постигне доминиращо положение в Южен Кавказ.