Оправдаването от съда на Мамикон Асланян се случи по време на местни избори. Защо подчертавам това? Защото истинският мотив за наказателното преследване на Асланян беше победата му на местните избори във Ванадзор. Той беше оправдан в самия ден на местните избори, пише в статията си Елинар Варданян, член на групата „Алтернативни проекти“.
„След години на правна бюрокрация, Апелативният съд за борба с корупцията го оправда по обвинението, за което той беше осъден на две години и седем месеца затвор. Човекът, който спечели политическия процес, беше принуден години наред да се бори не с политическите си опоненти, а с машината на несправедливостта, разгърната срещу него. Две години и седем месеца не са просто период от време. Това са месеци и години, прекарани в ареста, лишени от семейство, нормален живот, работа и свобода.
И през цялото това време следователят и прокурорът подадоха молби за прилагане или удължаване на предварителното задържане, а съдът реши да уважи тези молби. Това означава, че на различни нива на държавната система хора са вземали решения, в резултат на които са били отнети две години и седем месеца от живота на един човек. И сега, когато има оправдателна присъда, кой ще понесе последствията от тези решения?
Днес много политически и обществени фигури са арестувани на фона на сериозни опасения от политическо преследване. Арестът, който би трябвало да бъде изключителна мярка и да се прилага само когато е законово необходимо, се е превърнал в инструмент за преследване на политически цели срещу тях. Тази верига от арести трябва да бъде прекъсната в даден момент. И тъй като процесът срещу Гагик Царукян е първият случай, който е в центъра на общественото внимание, съдът трябва да се издигне над практиката да взема решения, основани на политическа целесъобразност, над практиката да превръща човешката свобода в инструмент за политическа репресия. Същата логика трябва да важи и за други политически мотивирани наказателни дела.
Време е всеки следовател, прокурор и съдия да осъзнаят истинската стойност на своя подпис и своето решение. Искането за арест не е просто писмено искане, а съдебната заповед, с която се одобрява, не е просто поредното процесуално решение. Зад тях стои жив човек – със своето семейство, права, достойнство и съдба. И когато тези решения лишават човек от свобода в продължение на години, отговорността не може да изчезне между страниците на съдебно досие.
Този цикъл от арести трябва да приключи. Трябва да сложим край на практиката толкова лесно да се ограничава свободата на човек, докато отговорността за последиците от лишаването от свобода става непостижима. В крайна сметка сме стигнали до точка, в която вече не е възможно да се игнорират последиците от неоправданото или непропорционално използване на ареста. Всеки прокурор, който подава искане за арест, трябва да разбира това. А предстоящите съдебни процеси, включително случаят с Гагик Царукян, трябва да се превърнат в истински лакмусов тест за съдебната система и съдиите.
Правосъдието не започва в деня, в който човек бъде оправдан. То трябва да започне в момента, в който следователят подаде искане, прокурорът поиска арест и съдията реши дали лицето трябва да остане на свобода или да бъде лишено от нея. Защото закъснялото правосъдие често не успява да възстанови разрушеното през годините на несправедливост“, се казва в статията.“