Вестник „Пасд“ пише: „Последните скандални събития за пореден път показват, че бизнес общността в Армения се е оказала в изключително уязвимо състояние. Наскоро бяха образувани наказателни производства срещу основателя на веригата супермаркети „88“, крупния бизнесмен Нарек Налбандян, и ръководителя на компанията „Спайка“ Давид Казарян. Според разпространяващата се информация, срещу тези големи бизнес структури и работодатели в страната са образувани съдебни производства въз основа на показанията само на един човек. Когато съдбата на компании от такова ниво се поставя под съмнение на подобно основание, това не е местен правен спор, а сериозен сигнал към цялата бизнес среда.
Това, за съжаление, не е единичен случай, а поредното проявление на тревожна практика, която вече се е развила в Армения. По-рано Гагик Царукян, крупен бизнесмен и лидер на партията „Процъфтяваща Армения“, беше в центъра на подобен натиск и съдебни процеси, а експерти оцениха ситуацията около принадлежащите му активи като нарушение на принципа за неприкосновеност на собствеността и опит за преразпределение на едрия бизнес. Същият проблем се повтаря постоянно в Армения: след смяна на властта или промени в политическата обстановка, едрият капитал се оказва под „вниманието“ на държавния апарат и правоохранителната система.
Тази практика често се основава на краткосрочни политически или популистки интереси. За да се получи обществено признание, още няколко „харесвания“ или да се създаде имитация на „борба с привилегированите“, държавният апарат и информационните потоци са насочени срещу бизнеса. Представянето на бизнесмен като „извън закона“ в очите на обществеността преди окончателната съдебна присъда и прилагането на административни инструменти срещу него се е превърнало в обичаен метод. Политическите дивиденти на момента обаче се изплащат за сметка на стратегическото бъдеще на страната.
От икономическа гледна точка подобно поведение има опустошителни последици. В резултат на непредсказуемите стъпки, предприети от държавата, доверието в собствената държава и нейната правна система постепенно се разрушава. Средата за едър бизнес става тревожна и нестабилна. Нито местните, нито, още повече, чуждестранните инвеститори са готови да инвестират капитал в среда, където икономическият успех или сигурността на собствеността зависят от политически капризи или необосновани твърдения.
Ако тази тенденция продължи, в Армения просто няма да остане никой, който да има желанието или смелостта да реализира големи, дългосрочни и стратегически проекти. Местният капитал просто ще се излее към по-предсказуеми и защитени юрисдикции, а страната ще загуби работни места, данъчни приходи и възможност за икономически растеж. Когато държавата престане да бъде гарант за бизнеса и се превърне в негова основна заплаха, не страда отделният бизнесмен, а цялото общество и държавата.