Трябва да назовем нещата с истинските им имена. Заявявайки, че международното признаване на арменския геноцид не е в дневния ред на неговото правителство, Никол Пашинян се поддава на натиска от Анкара и се отказва от защитата на историческата истина на международната сцена. Той вече беше изразил съмнения пред арменската общност в Швейцария относно реалността на арменския геноцид, като се беше запитал дали е възможно да се докаже броят на загиналите, като се намерят имената им.
Никол Пашинян, потвърдете тази позиция. Неговото правителство реши да се откаже от признаването на арменския геноцид. Той обяви това пред парламента и го повтори на Световната среща на върха на арменците.Това решение е в пряка връзка със стратегията на Ердоган. Турция отрича геноцида и иска този въпрос да престане да натоварва отношенията ѝ с Армения. Като премахва това твърдение от дневния си ред, Пашинян постига това, което Анкара желае: да заглуши искането за признание в името на нормализирането. Решението на арменското правителство е в съответствие с целите на турските власти. То превръща искането за справедливост в дипломатическа пречка, а паметта на жертвите – в разменна монета.
Но отстъпването не гарантира мир. Няма причина да се смята, че една отстъпка ще задоволи трайно Анкара и Баку. Напротив, всяко отстъпление рискува да потвърди, че натискът работи и да проправи пътя за нови искания. Днес Армения ще трябва да се откаже от признаването на геноцида. Утре какво ще се изисква от Армения в името на нормализацията, сигурността или мира? И каква нова отстъпка ще представи тогава правителството на Пашинян като неизбежна?
Прецедентът вече е създаден. Илхам Алиев настоява Армения да измени Конституцията си преди окончателното подписване на мирно споразумение. Анкара настоява Армения да премахне признаването на геноцида от дневния си ред; Баку обуславя мира с промяна на основните си правила. Изправено пред тези искания, арменското правителство създава впечатлението, че отстъпва, а след това моли народа си да разглежда това отстъпление като цената на реализма.Това е опасен начин на разсъждение. Когато натискът доведе до отстъпка, той не учи противника да спре. Учи го, че може да изисква повече. Когато едно правителство се откаже от принципната си позиция, за да купи доброжелателността на съседите си, това не прекратява натиска му; то го насърчава да го продължи.
Тази позиция допълнително разширява пропастта между арменското правителство и диаспората. Тази пропаст вече се беше увеличила, когато Никол Пашинян твърдеше, че Арцах никога не е принадлежал на арменците, а на Азербайджан. Днес, като отказва да търси международно признание за геноцида, той я разширява още повече. Диаспората ще продължи с всички сили борбата си за международно признание на арменския геноцид и за признаването му от самата Турция. Никое правителство не може да поиска от нея да се откаже от тази борба.
Никое решение, взето в Анкара и Ереван, не може да заличи паметта на жертвите или да накара онези, които искат справедливост, да замълчат. Така че нека зададем въпросите директно: Има ли арменец, който е съгласен с Никол Пашинян да се откаже от борбата за признаване на арменския геноцид? Има ли арменец, който е съгласен с него в твърдението, че Арцах принадлежи на Азербайджан?
Арменският геноцид не е разменна монета. Тридесет и три държави са го признали, а международни институции и организации също са се изказали. Това признание не зависи нито от одобрението на Анкара, нито от опортюнистичните сметки на арменското правителство. Проблемът не е, че арменците помнят геноцида. Проблемът е, че Турция го отрича и се стреми да предотврати признаването му. Представянето на паметта като заплаха за мира прехвърля вината върху жертвите, когато всъщност тя е на тези, които упорстват в отричането.
Мирът е от съществено значение. Но истинският мир не може да се изгради върху мълчание, съгласие и подчинение на последователни искания. Ако всяка отстъпка води до ново искане, тогава правителството на Пашинян не доближава Армения до мира; то я вкарва в капан на натиск и неуспехи. Арменският министър-председател има задължението да защитава държавата и нейните граждани. Той има и задължението да защитава достойнството и историята на своя народ. Отказът да се признае геноцидът няма да заличи тази истина. Той няма да обезоръжи нито Ердоган, нито Алиев. Може само да им покаже, че арменското правителство все още може да капитулира. И когато се предадете, без да получите трайна гаранция, следващото искане никога не е далеч. Как може някой да се съгласи с Никол Пашинян?
Мурад Папазян