Слабият и нещастен ЕАЕС…
Засилването на антируската реторика на властите на Граждански договор и твърденията на министъра на икономиката по време на обсъждането на проекта за бюджет за 2027 г. в Народното събрание, че не получаваме повече от ЕАЕС, отколкото даваме, означават едно: фактическият развод с ЕАЕС е много реалистичен.
Стигна се дори дотам, че изграждането на Мемориала на геноцида, възпоменанието на жертвите на геноцида в Съветска Армения на 24 април, се свързва с присъединяването на Турция към НАТО. С други думи, геноцидът е бил съветско „напомняне“, че арменците трябва да бъдат враждебни към турците. Нека ви напомня, че според Пашинян, ако арменците не бяха станали играчки в ръцете на чужденци, нямаше да има геноцид, арменците бяха виновни. Няма да се изненадам, ако утре добавят и мемориален комплекс, увековечаващ героичната битка при Сардарапат, и обявят, че целта на битката при Сардарапат е била да се запази Армения в орбитата на болшевиките. Ако вашият опонент, когото сте смятали за приятел, се окаже ваш враг, тогава колкото по-далеч от този приятел/враг, толкова по-добре. Кой друг би посмял да ви обвини в развод?
Напускането на ЕАЕС ще има тежки икономически последици, поне в краткосрочен и средносрочен план. Какво ще се случи в дългосрочен план е неизвестно. Но е важно да заявим днес, че предимствата, които арменската икономика получава благодарение на членството в ЕАЕС, не са чак толкова големи предимства. Днес, утре арменските кайсии ще се продават евтино не в Москва, а на висока цена в Париж. Това се нарича смекчаване на болката от загубата. Имахме ли нужда от ЕАЕС? Той беше слаб и нещастен съюз. Същата логика е. И ако цената на газа се повиши, е ясно чий заговор е това…
Депутат от НС на РА, член на АРФ Артур Хачатрян